Брекзит все още не е факт, но огромното объркване и политическата неяснота са налице в не само във Великобритания, но и в цяла Европа. За да се разреши ситуацията, Обединеното Кралство се нуждае от повече време, план Б или втори референдум за излизане от ЕС.

Часовникът тиктака неумолимо, след като премиерът Тереза Мей понесе най-голямата парламентарна загуба в новата история на страната – нейното предложение за сделка с евросъюза беше звучно отхвърлено с цели 432 гласа „Против“. Сега на Острова имат 10 седмици да намерят решение, преди да се окажат извън ЕС без сделка – и с всички последици от това.

В тази история има битки за власт – както в Лондон, така и в глобален мащаб. Има висш политически пилотаж и партийна безотговорност невиждана даже по нашите ширини. Най-важният елемент от сюжета обаче е съдбата на милиони хора, които в момента не знаят с какво могат да обвържат бъдещето си.

Сред увисналите от ръба на Европа има хиляди българи.

Какви са следващите стъпки?

Каквото и да е политическото бъдеще на Тереза Мей след унижението в парламента, в момента най-важната стъпка за Великобритания е да удължи двугодишния период за преговори по член 50 по Договора за ЕС. След това, премиерът може да се опита да преговаря с други партии в парламента. Тя вече призова депутатите да започнат разговори, но опозиционната лейбъристка партия отказва да преговаря, докато премиерът не премахне възможността от напускане на ЕС без сделка.

Снимка: btvnovinite.bg

В момента, единият от вариантите е въпросът за изход от съюза да се върне обратно при хората, под формата на втори референдум. Според Тереза Мей, повторно гласуване би означавало британците да изгубят вяра в правителството. Други обаче смятат, че сделката, която Мей предлага и резултатите, до които тя може да доведе, са много по-различни от това, което беше обещано на хората преди да гласуват на референдума.

Снимка: Reuters

Така много депутати смятат, че единственият начин да се провери дали общественото мнение се е променило е хората отново да отидат до урните.

Подобен вариант е още по-вероятен, ако новият „План Б“ на Тереза Мей отново катастрофира в парламента.

Какъв е План Б за обикновените хора?

Политическата обстановка е неясна, хипотези и спекулации за изход заливат медийното пространство, но крайно заключение от управляващите липсва. Според хората, на този етап няма как да се постигне оптимално добър вариант за „развод“, а по-скоро политиците трябва да се стремят към възможно най-добрия компромис и за двете страни.

Много от българите на Острова, които имат необходимия брой години на пребиваване, кандидатстват за документи, които им гарантират оставането в държавата след 29 март.

Снимка: Личен архив

Такъв е случаят на Марина Христова, която от девет години работи в Манчестър. Тя е завършила висшето си образование в Англия и в момента работи във висше учебно заведение. Нейният план е да остане и да работи в държавата след напускането на ЕС, като се надява условията за пребиваване да не се променят.

„Онова, което ме притеснява е че никога не знам какво ще ни донесе утрешният ден. В една така политическа обстановка винаги малко или много се притесняваш“, отбелязва Марина.

25-годишният Люк Мейкин от Манчестър, смята, че британската политика е станала посмешище за другите народи. Неговият „План Б“ е да подаде документите си за ирландски паспорт понеже неговите родители имат ирландски корени. Такава е ситуацията и на още близо 200 000 британски граждани, според „Гардиън“. Броят на подадени документи за получаване на ирландски паспорт от граждани на Великобритания рязко се е увеличил през последната година. 

Причината Люк да подаде документи за втори паспорт е, че неговата приятелка Катрина Барковска е от Латвия. Споделя, че се притеснява от това какво би могло да се случи с нея и че не би искал политическите решения да ги разделят.

Снимка: Личен архив

Катрина, която е завършила висшето си образование също в Манчестър и в момента работи там, също не е наясно с изхода от ситуацията и ще кандидатства за уседналост, когато процесът започне. 

„Преговорите продължават да се удължават и отлагат и не мога да взема никакво решение за моето бъдеще, не мога да си поставя планове и цели: дали ще мога да остана тук, или не“, признава тя.