Черно море е неделима част от нашата територия. Неговата площ покрива 425 000 квадратни километра. Средната му дълбочина е 1253 метра. Максималната 2212 метра, за сравнение височината на Черни връх е 2290 метра.

Водата в Черно море е доста по-слабо солена в сравнение с тази в Средиземно море и световния океан. Смята се, че когато е свършил последният ледников период преди около 12 000 години, Черно море е било езеро, но с покачването на температурите и на морското равнище, солената вода от Средиземно море е започнала да прелива през Босфора. По този начин Черно море се е захранило едновременно със солена и със сладка вода. 

Снимка: Ладислав Цветков

Около 70% от отпадъците, които се изливат в Черно море, идват от шестте страни, които граничат с него. Останалите 30% идват чрез река Дунав. 

 „През 80-те години е отчетено едно много силно замърсяване в крайбрежната зона. Най-вече от непречистените води и големите реки, които се вливат като Дунава, като тенденцията от тогава до днес е за постепенно намаляване на биогени. Това са азотни и фосфорни съединения, които предизвикват цъфтежа на планктона и качеството на екосистемите. Тоест сега се отчита едно добро състояние, поне по българския бряг“, обяснява д-р Димитър Беров Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. 

Според него водата в Черно море е наситена с живи организми и с продукти от техния жизнен цикъл. „И всъщност това, което ние виждаме през лятото и си мислят че е замърсяване, това са живи организми. Микроскопични планктонни клетки, мъртви водорасли и продукти, които те изхвърлят във водата и всъщност това създава усещането, че е мръсно“, посочва д-р Димитър Беров. 

Егейско море е една пустиня от гледна точка на продуктивност, смята той, докато Черно море е много продуктивно. Според учения то по-скоро е сходно с Балтийско море и със Атлантическия океан. 

„Ако дойдете на море през декември или януари, водата е много бистра на дълбочина до 10-15 метра, но е 3-4 градуса“, казва още д-р Беров. 

Според учения от БАН, седиментите на морските дъна се обитават от огромно разнообразие от гръбначни и безгръбначни организми. Те се хранят с органичната материя, която се отделя от планктона. 

Той обяснява, че пясъчните екосистеми са най-голямата екосистема на планетата ни. 70% от площта на планетата е океани и 90% от тези дъна са заети от тини и пясъци. „Тоест всяка информация, която ние получаваме, е важна, защото тази среда определя екосистемата на планетата ни“, казва д-р Димитър Беров. 

Снимка: Ладислав Цветков

Преди години, Черно море е било подложено на един много голям натиск от индустриалния улов на риба и от гледна точка на индустриалното замърсяване. Говорим за процесите преди 1989 г. След това може да кажем, че Черно море търпи един период на възстановяване на своите популации и биоразнообразието, посочва и д-р Радослава Бекова Институт по океанология БАН. 

А д-р Йоана Георгиева, също от Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, обяснява, че през 70-те години на миналия век обект на промишлен улов са били видове като скумрия, паламуд, лефер, а също така в статистиките са присъствали и видове като риба Тон, риба Меч, но след въвеждането на траулерите в Черно море започва една свръхексплоатация и тези т.н. върховни хищници като паламуд, скумрия и лефер значително намаляват. 

Снимка: Ладислав Цветков

Д-р Радослава Бекова смята, че риба в Черно море има, но нейната популация зависи от експлоатацията й в предходните години. „Много хора забелязват, че трицоната издребнява. Това може да се дължи на свръхулова, но и на климатичните промени. В световен мащаб се наблюдава такъв процес на издребняване на видовете“, обяснява тя.

Над 63% от населението в света е въвлечено в риболова. Никой не казва, че трябва да се спре този риболов. Важно е да се спре бракониерството и да се спазват периодите на размножаване като Калкан, на който популацията драстично намалява през последните години, смята и д-р Милана Георгиева.

„Много често рибарите смятат, че когато ние взимаме проби, искаме да ги ограничим. Идеята въобще не е това. Идеята е да видим състоянието на този ресурс, което е добре и за тяхната прехрана“, отбелязва още тя. 

И припомня, че през 70-те години се забранява уловът на делфини, като до тогава те са били обект на тотален улов.

Снимка: Ладислав Цветков

Освен рибните ресурси, мидите, които са своеобразен филтър на морската вода, са подложени на натиск от рапаните, които нямат естествен враг в  Черно море. 

Зоните, където има много рапани, мидите намаляват, а с намаляването на мидите, рапаните спират да се размножават. Всъщност има периоди с много рапани и малко миди и обратно. Тук има две неща, които може да направим, за да запазим тези екосистеми. Едното е добив на рапани, но по ръчен способ. Събирайки тези рапани, те опазват екосистемата.  Другото е създаване на обособени зони за опазване на тези екосистеми, обяснява д-р Димитър Беров.

Основните замърсители по нашите плажове са предмети за еднократна употреба, оставени или изхвърлени от туристи, които попадат и в морските води – бутилки, капачки, найлонови пликове и други продукти от бита ни – фасове, пластмасови чаши и опаковки.

Именно пластмасите са отпадъците, които най-трудно се разграждат. 

Снимка: Ладислав Цветков

От 85% до 92% от наблюдаваните отпадъци са от категория пластмаса. Тоест по нашето Черноморие от север на юг ние имаме изключително натоварване от замърсяване с пластмаса. Другите категории са обработен дървен материал, другите са металът, кенчета и консерви, каучукът и гумите, посочва д-р Радослава Бекова. 

Според нея Черно море е едно от най-красивите морета, независимо, че казват, че е бедно по биоразнообразие сравнено със Средиземно море.

„За мен то си е нашето море и си е уникално и ние трябва да положим всякакви усилия, за да го запазим такова, каквото е“, категорична е тя и смята, че без учените, това е невъзможно. 

Според д-р Димитър Беров, за да се управлява правилно морската среда, трябва някой да разбере какво се случва.

Освен че изследват биоразнообразието, нашите учени картират крайбрежието ни и морско дъно. На практика, едва 7% е картираната площ и морето крие много неизвестни.

Снимка: Ладислав Цветков

Важно е, защото нашето море е девствено от изследвания с такава модерна апаратура. От близо 33 хил. квадратни километра до момента са заснети не повече от 4 хиляди километра. Едва 7%, казва проф. Любомир Димитров Институт по океанология БАН. 

Въпреки ограничените си ресурси, нашите учени правят истинска наука. Те стигат и до конкретни заключения. Много е важно, тази информация да бъде използвана. Не само за да бъдем ние информирани, а да бъдат информирани и хората, които взимат решения по какъв начин се управлява този изключителен наш ресурс - Черно море.