България отбелязва 132 г. от обединението на Княжество България и Източна Румелия (ОБЗОР)
Вижте каква е ролята на княз Александър I, за да излезе млада България на картата на Европа
  • Последни
  • Най-четени

Коментари: 0
  • 6
    0

България отбелязва днес 132 години от обединението на Княжество България и Източна Румелия.

Едно от най-ярките събития в историята на Третата българска държава е извършено на крилете на ентусиазма само 7 години след Освобождението, и реализирано против волята на почти всички от Великите сили. По традиция кулминацията на тържествата на този ден е в Пловдив.

Княз Александър Батенберг е българският владетел, който признава акта на Съединението и изиграва важна роля в защитата му. 

Той няма българска кръв, но приема присърце идеята за национално обединение. На 6 септември преди 132 г. Александър I се намира в двореца в Сандрово, по-известен като Евксиноград, когато получава телеграма за Съединението от Пловдив. Князът се качва на файтон и отива до пощата във Варна, за да пусне с телеграма, с която признава народната воля. 

„И аз съм българин!” - това са думите на Гаврил Кръстевич, управител на Източна Румелия, когато преди 132 години Иван Андонов и Захари Стоянов го арестуват, за да обявят Съдинението с Княжество България.

“Този арест е бил символичен, де факто в очите на населението на Източна Румелия означава край на османската власт”, отбелязва историкът Александър Мошев.

Днес правнукът на Иван Андонов – Андон Андонов, пази в дома си сакрален портрет.

"На портрета е изобразен майор Райчо Николов – единствената жертва на Съединението. В деня на Съединението бива застрелян”, разказва Андон Андонов. 

В колекцията от реликви има и много оръжия от Сръбско-българската война, в която Андонов също се включва. 

Историците припомнят и ролята на княз Александър Батенберг  - първия ни владетел, който легитимира пътя към националното обединение на българския народ.

„Без неговата решаваща подкрепа както за акта на Съединението, така и неговото решаващо участие като главонокомандащ за победата в последвалата Сръбско- българска война, актът на Съединението не би бил възможен на практика”, допълва Александър Мошев. 

Българите в Босилеград не отбелязват деня на СъединениетоМакар над 90% от хората в Босилеград да са наши сънародници, там е нормален работен ден

Сливането на Северна и Южна България в една държава е формално утвърдено окончателно едва с признаването на българската независимост през 1908 г. по времето на цар Фердинанд.

Анализаторите определят Съединението като уникален акт в българската история, когато народът, армията и дворецът са единни в мислите и действията си. А 6 септември става възможен и главните действащи лица се познават лично.

 

  • 6
    0
Още по темата
0 Коментара
  • Най-старите отгоре
  • Най-новите отгоре