Ново проучване показва какво са яли хората преди появата на земеделието

Появата на земеделието преди около 11 500 години в Близкия изток е крайъгълен камък за човечеството - революция в храненето и начина на живот, която излиза извън рамките на начина, по който са съществували ловците-събирачи, откакто Homo sapiens се е появил преди повече от 300 000 години в Африка.

Снимка: iStock

Макар че недостигът на добре запазени човешки останки от периода, предхождащ тази повратна точка, превръща храненето на предземеделските хора в малка загадка, сега нови изследвания дават представа за този въпрос, пише Reuters. Учените реконструираха хранителните практики на една такава култура от Северна Африка, като изненадващо установиха, че тя се е хранила предимно с растения.

Снимка: iStock

Изследователите изучават кости и зъби от останките на седем души, както и различни изолирани зъби отпреди около 15 000 години, намерени в пещера край село Тафоралт в Североизточно Мароко. Хората са били част от т.нар. иберомавританска култура. 

Анализът на формите - или изотопите - на елементи, включително въглерод, азот, цинк, сяра и стронций в тези останки, показва вида и количеството на растенията и месото, с които са се хранили. На мястото са открити останки от различни ядливи диви растения, включително сладки жълъди, кедрови ядки, шамфъстък, овес и бобови растения. Основната плячка, въз основа на откритите в пещерата кости, е била вид, наречен варварска овца.

"Преобладаващото схващане е, че диетата на ловците-събирачи се е състояла предимно от животински протеини. Данните от Тафоралт обаче показват, че растенията са представлявали голяма част от менюто на ловците-събирачи", казва Зинеб Мубтахидж, докторант по археология в Института за еволюционна антропология "Макс Планк" в Германия и водещ автор на изследването, публикувано в понеделник в списание Nature Ecology & Evolution. 

"Това е важно, тъй като предполага, че вероятно няколко популации по света вече са започнали да включват значително количество растения в диетата си" в периода преди развитието на земеделието, добавя археохимикът и съавтор на изследването Клервия Жауен от френската изследователска агенция CNRS. Иберомавританците са били ловци-събирачи, които са обитавали части от Мароко и Либия отпреди около 25 000 до 11 000 години. Доказателствата сочат, че пещерата е служила като място за живеене и погребение.

Тези хора са използвали пещерата през значителна част от всяка година, което говори за по-заседнал начин на живот от обикалянето на ландшафта в търсене на ресурси, твърдят изследователите. Те са използвали диворастящи растения, които са узрявали през различните сезони на годината, а зъбните им кухини показват зависимост от нишестени растителни видове.

Ядливите растения може да са били съхранявани от ловците-събирачи целогодишно, за да се предпазят от сезонния недостиг на плячка и да си осигурят редовни доставки на храна, казват изследователите.
Тези хора са се хранили само с диви растения, установяват изследователите. Иберомавританците никога не са развили земеделие, което се е появило сравнително късно в Северна Африка.
"Интересно е, че нашите открития показват минимални доказателства за консумация на морски дарове или сладководна храна сред тези древни групи. Освен това изглежда, че тези хора може да са въвели дивите растения в храненето на своите бебета на по-ранен етап, отколкото се смяташе досега", казва Мубтахидж. 

"По-конкретно, ние се съсредоточихме върху прехода от кърмене към твърда храна при бебетата. Кърмата има уникален изотопен подпис, различен от изотопния състав на твърдите храни, които обикновено се консумират от възрастните."