Служебното правителство, което ще управлява Гърция до изборите през юни, положи клетва. Съставът на кабинета беше обявен снощи от премиера Панайотис Пикраменос, след като самият той встъпи в длъжност. Като правителство на технократи, в което участват дипломати, представители на академичните среди и бивши министри, то няма да може да взима обвързващи за Атина решения до вота на 17 юни.

Временното правителство положи клетва на церемония в президентството. Заклеха се и депутатите от избрания на 6 май 300-членен парламент. Законодателният орган обаче ще бъде разпуснат още утре. Вчера народните избраници великодушно се отказаха от полагащите им се до изборите възнаграждения, заради „тежката икономическа ситуация” в страната.

Правителството на Панайотис Пикраменос положи клетва в президентството. Снимка: БГНЕС
Снимка: БГНЕС

Местата си в парламента заеха и 21 депутати от крайнодясната „Златна зора”, които влязоха в сградата с маршова стъпка. В предизборната си кампания ултранационалистите обещаха да „освободят” Гърция от имигрантите, да „изчистят” престъпните квартали и да минират границата с Турция.

За министър на външните работи е назначен Петрос Моливятис, a вътрешното ведомство оглавява Антониос Манитакис. Тежкия ресор на финансовото министерство поема Георгиос Заниас – досега високопоставен служител във финансовото министерство и преподавател по икономика в Атинския университет. Министър на отбраната временно ще бъде Франгос Франгулис.

След изборите от 6 май гръцките партии не успяха да се договорят за формиране на коалиционно правителство, а след това беше взето решение да се назначат нови избори. Така страната на практика отново влиза и в предизборна кампания.

Според последните сондажи, най-влиятелна политическа сила в момента е радикалната левица „Сириза". Нейният лидер Алексис Ципрас разкритикува „покера” който ЕС и Германия играят с живота на европейските граждани. Ципрас е яростен противник на финансовото споразумение на Атина с международните кредитори и заплашва, че ще го анулира, ако спечели изборите и състави правителство. Това обаче би довело до излизането на Гърция от еврозоната, смятат анализатори.

Международна предпазливост

В тази връзка британското правителство обяви, че предприема спешна подготовка, за да се справи с отрицателните ефекти от възможно излизане на Гърция от еврозоната, пише „Гардиън”. Опасенията на Лондон се отнасят до ефекта, който разцепването в еврозоната би оказало на местната икономика, която е в рецесия.

Според изчисленията на Острова цената на едно непоследователно излизане на Гърция от единната валута би се равнявала на 1 трилион долара. Това подтикна британския премиер Дейвид Камерън да предупреди лидерите от еврозоната, че сега е време еврото „или да бъде изградено, или разрушено”, докато финансовият безпорядък заплашва да причини глобална катастрофа

Американските власти също стават нервни, наблюдавайки нарастващата криза - Барак Обама я описа в сряда като „насрещен вятър”, който може да заплаши крехкото възстановяване на икономиката на САЩ.

Европа обмисля извънредни действия

Според публикации в гръцката преса еврозоната също готви план за действие при напускане на Гърция. По думите на високопоставен представител на Брюксел Еврокомисията, Европейската централна банка и правителствата на страните-членки разработват варианти за компенсиране на загубите и подпомагане на финансовия сектор при такова развитие на ситуацията.

Сигналите от Европа към Атина са еднозначни – за да разчита на помощ, Гърция трябва да спазва поетите ангажименти към ЕС и МВФ. В този смисъл бяха изказванията от последните дни на ред водещи фигури на европейската политическа сцена, включително председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, германския финансов министър Волфганг Шойбле и новия френски президент Франсоа Оланд.

Досегашният гръцки министър-председател Лукас Пападимос също предупреди днес, че отхвърлянето на меморандума с Евросъюза и Международния валутен фонд ще доведе до излизане на Гърция от еврозоната. В отворено писмо до гръцкия народ Пападимос заяви, че „жертвите, които са дали гръцките граждани, не са изгубена кауза, а са били с цел реформиране на гръцката икономика и запазване на позициите на страната в Европейския съюз”.