Британският археолог от университета в Кеймбридж е открил доказателства за съществуването на непознат древен език, принадлежал на един от първите близкоизточни народи. Находката била направена по време на разкопки на древен храм, датиран отпреди 2 800 години в околностите на град Тушан, североизточна Турция.

Откритието представлява изключително важна стъпка в опитите на историци и археолози да проследят етническия и културен произход на първите варвари – племената, нападали най-древните познати цивилизации – културите на ранна Месопотамия и земите на днешен Ирак.

Предполага се че находката е доказателство за езика на който е говорил неизвестен народ, обитавал планините Загрос в Западен Иран.

По време на разкопките в руините на храма, докторът по археология от Университета в Кеймбридж Джон Макгилис се натъкнал на глинена плочка, които съдържала списък от 60 женски имена. При опит да преведе част от имената, археологът констатирал, че 45 от тях нямат никаква прилика с хилядите познати имена от древния Близък Изток.

Старите близкоизточни имена са съставни от няколко части, както в пълната, така и в кратката си форма, затова и според учените тези 45 непознати именни форми са доказателство за съществуването на неизвестен древен език.

Археологът смята глинената плочка е част от дворцов архив, принадлежал на Асирийски владетел, в който са записвани административните, политическите и икономическите решения и действия.

Учените теоретизират, че 60 –те жени са били част от икономически ориентирана група – предполагаема манифактура за изработка на тъкани. Текстът към имената допълва, че част от групата са били разпределени в определени местни села.

Сред имената, записани на артефакта се съдържан и непознатите Ушиманай, Алагания, Ирсакина и Бисонумай. На лингвистите и археолозите предстои да докажат дали редът и последователността на буквите показват някакви прилики с познатите речеви форми, към които може да принадлежи непознатия език.

Според учените 45-те жени са произхождали от северната част на планините Загрос – единственият район в който асирийците водели военни действия по времето, от което е датиран непознатия език. По всяка вероятност те са били насилствено преместени от родните си места в планините Загрос и „назначени” на работа в района на днешен Тушан около втората половина на 8 век пр. н.е. - в резултат на военна кампании на някой от тогавашните асирийски царе – Тиглат Пиласер ІІІ или Саргон.
 

 

                           По материали на британския ежедневник "Индипендънт"