Двадесет и първи ноември е обявен през 1996 г. от Организацията на обединените нации (ООН) за Световен ден на телевизията – най-популярното развлечение и източник на информация на света за последните десетилетия.
Телевизията е създадена, за да е посредник на доброто, което събужда въображението, стимулира търсенето на знание, събужда любопитството и обединява милиони около общите им интереси.
Официално „бащата” на съвременната електронна телевизия е американския учен от руски произход Владимир Зворикин, откривателят на кинескопа през 1930-те години.
Но един малко известен факт е кой е откривателят, геният, изобретателят, който създава технологията, необходима за излъчването и приемането на кадри на разстояние.
А този човек е американският инженер Фило Фарнсуорт – ограбеният гений, който имал толкова много да дава на света, че едно корпоративно плагиатство не могло да го спре да мечтае.
Прилагаме няколко извадки от книгата на американския писател Джери Василатос „Изгубените открития”.
„Д-р Фило Тейлър Фарнсуорт е истинският създател на електронната телевизия. Той е един от най-пренебрегваните изобретатели на XX век.
Патентите му са забележително напредничави за своето време. Способността му да проектира електронни лампи с необичайна форма му позволила да създаде напълно нови електронни компоненти, които и до днес се използват от военните. Все още нямало прецедент за електронната телевизия. Частите на системата трябвало да бъдат изобретени. Дизайнът на електронната телевизия изисквал всяка част, всяка лампа и всеки отделен компонент да бъде разработен, тестван и използван.
В бърза серия разработки д-р Фарнсуорт и екипът му изобретили и използвали всяка част. В хода на работата се научили и как да ръководят изработването на частите, с което откривателите на телевизията поставили началото и на телевизионната индустрия. По-късно това позволило да се построи малка фабрика за производство на различните модели.
По онова време нито една корпоративна инициатива не била в състояние да примами гения за производство на адекватна телевизионна система. Дори Американската корпорация за радио разчитала на старите си механични модели като отправна точка за разработването на новата система. Тези механични устройства били искрящите чудеса с безброй огледала, останали от викторианско време.
Имената на Беърд, Роузинг, Дженкинс и други задължително изплуват в паметта, когато си спомняме за онези чудни и вдъхновяващи работещи модели. Други извели механичната телевизия до точката на съвършенството. Но макар и перфектни за времето си, механичните телевизори не били нещо повече от „мигащи прозорци“, произвеждащи неясни и размазани сенки. Трябвало нещо напълно различно, нещо свежо, което да постави началото на новата епоха на истинската телевизия. Това ново и свежо начало вече било патентовано и работело в лабораториите на Фарнсуорт.
След няколко години на провали и огромни разходи Американската корпорация за радио била принудена да прекопира резултатите на Фарнсуорт. В крайна сметка трябвало да използва неговата система като свой основен модел, от който да „събере“ свои собствени компоненти. За крадец използвали д-р Владимир Зворикин. Легендарната му „фотографска памет“ си свършила работата при многобройните му „визити“ в лабораториите на Фарнсуорт.
Това му позволило да преправи всеки компонент на Фарнсуорт под марката на Американската корпорация за радио. Така Дейвид Сарноф успял да използва патентите на Зворикин и да не плати на д-р Фарнсуорт нито цент в знак на благодарност.”
