Отливът на българи не е започнал при размириците в Либия. За последните 10 години сънародниците ни във втория по големина град - Бенгази, са намалели десетократно - сега там живеят 25-ма българи. Сред тях Стефан Захариев. Той е сред първите заминали през 1995 година. Оттогава той е нещо като координатор на българите и дори председател на секционните комисии в Бенгази, когато в България има избори.
„Тук хората се евакуираха и затова останахме около 20. Вече обаче започват да се връщат, но малко положението още не е урегулирано", разказва Стефан Захариев.
Друг наш сънародник - Тодор Зулянски, се връща в Либия отново след като преди години вече е бил там. На последните избори той се кандидатира за кмет на село Елешница, около Елин Пелин. Изборите са отменени, а Тодор така и не чака новия вот. Казва, че ако бил избран щял да остане да работи за селото.
Осем от сънародниците ни в Либия са здравни работници, шестима са електроспециалисти. На летище „Бенгази" работят петима, в хотел – един, в строителна фирма – един, а две българки са станали либийски съпруги.
Това са неофициални данни. Всички тези хора се надяват, че със затоплянето на отношенията между България и Либия най-после ще бъде решен въпросът с взаимното признаване на трудовия стаж за пенсия между двете страни. Защото българите, които работят в Либия плащат данъци и осигуровки, но стажът им не се зачита.
Въпросът очаква своето решение в следващите месеци. Иначе в повечето фирми, заплатите на либийци и чужденци са увеличени между 40 и 80 процента. Големият проблем сега е липсата на пари в брой в банките и невъзможността за банкови трансфери от Либия към България.
