През този месец се навършват 20 години от геноцида в Руанда, извършен през 1994 г. и останал в историята като един от най-зловещите епизоди на човешка жестокост. По данни на ООН жертвите на екстремисткия режим на племето хуту са над 800 000 души, предимно от малцинството тутси, но според други те достигат над милион души, припомня АФП.

Вечерта на 6 април преди две десетилетия самолетът на президента хуту на Руанда Жувенал Хабиаримана беше свален на връщане от Аруша в Танзания. Там президентът участваше в преговорите за мир с бунтовниците от Руандийския патриотичен фронт, в който преобладаваха тутси, които днес са на власт, припомня АФП хронологията на събитията.

На следващия ден премиерката, представителка на умерените хуту Агата Увилингимана, десет белгийски сини каски от мисията за наблюдение на ООН „Минур”, натоварени с нейната защита, както и няколко министри от опозицията бяха жестоко убити, а по-късно започнаха мащабни кланета.

Тутси бяха обвинени от властта, доминирана по онова време от хуту, че са съучастници на бунта, дошъл от Уганда и проникнал в северната част на Руанда от 1990 г. Списъци с хора за избиване бяха съставени от властите на всички административни нива. Въоръжените крила на властите - милициите на хуту и въоръжените сили на Руанда - методично избиват тутси, които те наричат хлебарки, както и опозиционери от хуту, противници на партията на загиналия президент. Избити са и хуту, които отказват да участват в убийствата.

По улиците на столицата Кигали са обособени пропускателни пунктове. Милициите и военните претърсват къщите. Милициите, които в началото са били просто младежко движение към партията на убития президент, се превръщат в истинска машина за убийства.

Кланетата се разпростират из цялата страна. Мъже, жени и деца са избити с мачете, разкъсани от гранати или снаряди по улиците, в къщите си, дори в църквите и училищата, където са търсели убежище.

Населението, мобилизирано от властите и от медиите, заедно със Свободната радиотелевизионна компания на „Хилядата хълма”, превърнала се в истинска медия, проповядваща омразата, участват до голяма степен в кланетата, обирите и системните изнасилвания.

Силите на ООН са неспособни да спрат кървавата баня. Международната общност е парализирана. На 21 април в разгара на убийствата, Съветът за сигурност на ООН решава от съображения за сигурност да намали доста числеността на мисията си и я свежда до само 270 души.

На 28 април 1994 г. белгийският клон на „Лекари без граници” твърди, че в страната се извършва истински геноцид. На 4 юли същата година Руандийския патриотичен фронт превзема Кигали и слага край на масовите избивания. Победата на бунтовниците поражда на своя ред бягството на стотици хиляди хуту към съседен Заир (днес Демократична република Конго). Това става на фона на военно-хуманитарната операция Тюркоаз, водена от Франция.

На 8 ноември ООН създава Международен наказателен съд за Руанда в Аруша. Четири години след това съдът произнася първите доживотни присъди и включва изнасилванията и сексуалните посегателства към престъпленията на геноцида. Тези решения са първото признаване на международна съдебна инстанция за извършен геноцид срещу малцинството тутси в Руанда.

Оттогава няколко лица, отговорни за кланетата, бяха съдени от специалния трибунал. Около два милиона други лица, обикновени руандийци, също се явиха пред така наречените народни съдилища - гакака, заради тяхната предполагаема роля в геноцида. В тези съдилища 65% от съдените бяха признати за виновни.