Фоторепортерите, които подобно на французойката Камий Льопаж, отразяват събитията в части на света, където рисковете са много големи, са ентусиасти, повечето са млади и на свободна практика. Често пъти те са зле платени от вестниците, които съкращават бюджетите си, пише АФП в коментарен материал след убийството на Льопаж в Централноафриканската република.

Двайсет и шест годишната фоторепортерка беше убита в ЦАР, докато правеше репортаж за насилието там. Тя е символ на едно поколение репортери, които отиват да отразяват конфликти сами, без договор и това ги излага на повече рискове.

„Положението на военните фоторепортери се е влошило, дори в някои случаи е станало действително несигурно", посочва изследване на Гражданското общество на мултимедийните автори във Франция. То разкритикува през ноември 2013 г. социалните условия, при които работят военните фоторепортери и уточни, че 50% от тях нямат осигуровки и застраховки и отиват да отразяват събитията "без трудов договор и на собствени разноски".

Патрик Рош, председател на Френския съюз на професионалните фотографи, потвърди тази тенденция. „Журналистите като цяло и фоторепортерите по-специално заминават при все по-трудни условия, без да имат истинска поръчка", посочва Рош.

Все по-разпространено е отразяването на събитията от хора на свободна практика, което променя отношенията с редакциите. „Изданията очакват да видят резултати, преди да платят на тези журналисти. Преди, парите се плащаха авансово и се знаеше къде и как ще отразява събитията съответният журналист на свободна практика".
Принудени да покриват всички разходи по репортажите си, независимите репортери излагат все повече своя живот на опасност. Такъв беше случаят с французина Реми Ошлик, убит в Сирия през 2012 г. на 28 години.

По-изолирани, без подходяща техника, тези хора се излагат на риск особено когато пътуват сами, както разказва фотографът на АФП Фред Дюфур, който познаваше Камий Льопаж. „Журналистите на свободна практика, за да пестят средства, докато правят репортажите си, жертват например придвижването с шофьори. Вместо да ангажират шофьор, който познава терена много добре, те наемат мотоциклет и така са без защита", разказва Дюфур.

За да намалят транспортните разходи, мнозина не се колебаят да пътуват дори с участници в конфликтите, какъвто беше случаят с Камий Льопаж, придружавала милициите антибалака (християнските милиции в ЦАР, враждебно настроени срещу бившите бунтовници от движението „Селека”, в чийто редици преобладават мюсюлманите – бел. ред.), когато беше убита.

Според репортера Жан-Пиер Кампан, който е отразявал за АФП много конфликти в Африка, една от гаранциите за сигурността в зона на конфликт е журналистите да разполагат със собствено превозно средство. „Когато тръгваш с участници в конфликта, както Камий направи, ти зависиш от тези хора, нямаш поле за маневри и не можеш да си кажеш: „Внимание, аз съм до тук!", посочва Кампан.

Редакциите се притесняват, че все повече млади фоторепортери отиват в зони на конфликт, без да си дават сметка за рисковете, на които се излагат. „Някои потеглят само с едно цвете, прикрепено към фотоапарата", казва Кристоф Дьолоар, генерален секретар на организацията „Репортери без граници”. Той посочва, че неправителствената организация осигурява понякога на тези фоторепортери бронежилетки, както направи с Камий Льопаж през септември 2013 г.

На място, намирането на подслон се оказва ново предизвикателство. В блога си към френския информационен сайт „Медиапар” журналистът Тома Канталуб пише: „Подобно на почти всички начинаещи фоторепортери, Камий Льопаж беше на свободна практика. Тя сама финансираше репортажите си и се оправяше както може. В Банги, столицата на ЦАР, тя беше подслонена от „Репортери без граници”, за които правеше снимки".

Към тези сложни условия на работа се добавя и много ниско възнаграждение. Според Гражданското общество на мултимедийните автори във Франция измежду военните репортери всеки втори фотограф казва, че получава чисто по-малко или еквивалентно на 13 000 евро годишно. Този феномен се задълбочава, според председателя на Френския съюз на професионалните фотографи. Той се дължи на кризата в печатните издания, както и на редакционната ориентация на изданията.

„ЦАР интересува много по-малко хората, отколкото светските новини", посочва председателят на Съюза. Жан-Пиер Кампан критикува незачитането на труда на тези млади хора, чиято работа е впечатляваща. „Има голяма пропаст между средствата, които те инвестират, времето, което те посвещават на работата си и отношението на околните към това", казва Кампан.

Същите съжаления изразява и Жан-Франсоя Льороа, директор и основател на международния фестивал за фотожурналистика Виза, който се организира всяка година в Перпинян, в южната част на Франция. Когато го питат за смъртта на младата жена, той изпада в гняв. „Трябва да се интересуваме от работата на тези млади журналисти, когато се опитват да свидетелстват, а не когато умират!", казва той.

„Камий казваше: „Искам да отида по-далеч, там където никой вече не гледа". И тя умря заради това".