Наградите на Британската филмова академия донесоха пореден триумф за лентата „Опенхаймер“ на Кристофър Нолан. Филмът за бащата на ядрената бомба грабна статуетките във всички основни и големи категории.

Нолан, един от най-успешните британски режисьори на нашето време, най-накрая спечели наградата на Британската академия. В миналото той е номиниран за БАФТА осем пъти, но нито веднъж не е печелил.

В речта си Нолан отбеляза, че филмът му завършва с „необходимата нотка на отчаяние“. Въпреки това допълва, че много хора и организации са помогнали за успешното ядрено разоръжаване – от 1967 г. насам броят на ядрените оръжия по света е спаднал с 90%.

Снимка: Reuters

Победите на „Опенхаймер“ в най-важната вечер за британското кино допълнително циментираха филма като основен претендент за Оскарите следващия месец.

Актьорът Килиън Мърфи също отнесе у дома статуетката на Британската филмова академия за ролята си във филма на Нолан. В речта си той благодари на всички замесени в продукцията, като не пропусна да спомене имената на съпругата си и двамата си сина, които нарече „моите най-добри приятели“.

Снимка: Reuters

Хегемонията на „Опенхаймер“ продължи с БАФТА за поддържаща мъжка роля за Робърт Дауни Джуниър, най-добър саундтрак, операторско майсторство и монтаж. Филмът събра общо 7 статуетки.

Снимка: Reuters

Битката с „Клети създания“ е оспорвана. Филмът на Йоргос Лантимос е вторият сочен за основен фаворит на предстоящите Оскари и наградите БАФТА отразиха и това. Филмът взе общо 5 награди, включително за най-добра женска роля за Ема Стоун.

Стоун е сочена като най-вероятен победител и на Оскарите през март месец. В речта си актрисата благодари на майка си, „защото тя е най-прекрасният човек на света. Без нея нищо от това нямаше да съществува, включително и аз“.

Филмът беше отличен също в категориите грим и прическа, дизайн на костюми, дизайн на продукция и визуални ефекти.

Друг голям победител е „Зона на интерес“ – филм, който проследява живота в Третия райх. Филмът на Джонатан Глейзър е определян като най-точното и интелигентно представяне на Холокоста от началото на века. Лентата отнесе у дома три награди – за най-добър звук, най-добър британски филм и най-добър чуждоезичен филм.

На сцената продуцента на лентата Джеймс Уилсън посочи колко е важно да обръщаме внимание на селективната емпатия. Той обясни, че наскоро му писал негов приятел, „който не може да спре да мисли за стените, които съзнателно изграждаме в живота си“.

Снимка: Reuters

„Тези стени не са нови, особено сега когато виждаме невинни хора да бъдат убивани в Газа и Йемен така, както убиват хора в Мариупол или Израел“, каза още Уилсън.

Голямата изненада дойде за „Барби“, който беше основен претендент в боксофис борбата с „Опенхаймер“ миналото лято. Филмът на Грета Гъруиг си тръгна без нито една статуетка.

Емоционалният момент на наградите дойде с появата на актьора Майкъл Джей Фокс, познат от филма „Завръщане в бъдещето“. Кино звездата страда от тежка форма на Паркинсон, която на практика убива кариерата му след успешния дебют на „Завръщане в бъдещето“. Той връчи наградата за най-добър филм и беше посрещнат с овации на крака от цялата зала.