Това не е обикновена войнишка история с много адреналин и още повече тестостерон. Това е историята на едно дело за групово неизпълнение на заповед в бойни условия.

На четвърти януари 2009 г. 11 български войници с няколко мисии зад гърба си са изпратени от прекия си командир в Афганистан да свършат неизпълнената работата на турска строителна фирма, която трябвало да изгради защитно съоръжение, спиращо евентуални атака от коли-бомби към пистата на летището в Кандахар.

Редник Николай Иванов разказва, че техният взводен командир ги е изпратил без задължителната екипировка, въоръжени само с пистолети, във високорискова зона.

Оградата от 15 метра, която трябва да опънат, се намира до КПП 4 - това е изходът на базата. В тази зона съгласно оперативните процедури на НАТО войниците трябва да са въоръжени с автомат и да носят каска и бронежилетка.

Ефрейтор Мариан Желязков пояснява, че „там рискът е много голям и е забранено изобщо да се излиза пред контролния пункт”. По думите му той и колегите му са изпълнили заповедта с риск за собствената си безопасност.

„За 6 месеца докато бяхме, 130 ракети паднаха. Просто не знам каква по-голяма опасност при положение, че ние сме били там без да са проверени трите камиона, които се намираха на мястото. Там нямаше вишка с картечари, които да ни охраняват, и в съда казват, че не е имало опасност”, продължава историята редник Красимир Кралев.

Войниците поискали да сложат защитното облекло и казали, че при подобна задача по-рано е пострадал техен колега. Освен това отделението не е получило инструктаж.

Редник Галин Юрганджиев споделя, че не са имали конкретно поставяне на задача. Разбрали са за нея, след като прекият им началник се е оплакал на зам.-командира на ротата капитан Георги Енчев, че войниците не започват да работят.

„Дойде капитанът Енчев и ние бяхме под строй - той ни нанесе обиди – каза: „Всички п..ки вън от стоя”, задачата ще бъде изпълнена. Ако чуя „не искам” и „не мога”, на този човек ще му счупя главата”, обясни редник Юрганджиев и добави, че веднага след това задачата е била изпълнена.

По- късно вечерта войниците са извикани на среща с командира на контингента и им е казано, че не могат да пускат жалби срещу отношението на офицерите, тъй като им е обещано, че въпросът приключва. bTV издири зам.-командира на ротата капитан Георги Енчев, който обаче отказа коментар с мотива, че няма разрешение да разказва подробности по случая.

Всичко можеше да завърши като дисциплинарно наказание заради пререкание с командира, ако след края на мисията военната прокуратура не се самосезира.

Военният прокурор полк. Елин Алексов обясни, че е поел делото от самото начало и го е приключил с осъдителни присъди за девет от войниците, при това на трите съдебни инстанции. Останалите двама войници от групата са само свидетели по делото, защото са започнали да изпълняват заповедта за изграждането на съоръжението.

„Тяхното самочувствие е на хора с няколко мисии. Те са се противопоставили на преценката на лейтенанта като човек с малко мисии. Но войната не е несериозно занимание и не може да бъде оставена в ръцете на войниците. Тя е в ръцете на командирите. Те преценяват обстановката, грижат се за личния състав и да не допускат жертви”, коментира прокурорът Алексов, който не е ходил на място в Кандахар, за да се запознае от първо лице с условията, при които войниците са работили. Обясни обаче, че ги е научил от „събраните по делото доказателства”.

Според военния прокурор казусът е елементарен. „Нашият случай е прост. Една група войници са отказали на лейтенанта, на младия си лейтенант, да изпълнят заповед, защото според тях това не е тяхна работа”. По думите му офицерите не са допуснали грешка, освен че са забранили пускането на жалби, защото войниците имат право да подават оплаквания по време на мисия, но след като изпълнят непосредствената си задача.

Изходът от делото е в полза на обвинението. Всичките девет войници са осъдени условно на по една година с изпитателен срок от по три години. От военния съд отказаха да коментират присъдите с аргумента, че нямат подобна практика.

Адвокат Михаил Екимджиев, който ще представлява интересите на войниците пред Европейския съд по правата на човека, смята, че те имат шанс да спечелят дело в Страсбург. Правозащитникът смята, че войниците не са получили справедлив процес.

Според него има предопределеност и тя личи от мотивите на съда. Освен това основни доказателствени искания за разпити на ключови свидетели не са уважени. Така, смята адвокатът, се създава впечатление, че войниците са престъпници, които трябва да бъдат осъдени, ако не за това че са виновни, то за назидание на българската армия.

До момента осъдителната присъда за участници в мисии е без аналог. Началникът на съвместното командване дори не беше запознат с делото, а единственият му коментар по случая е, че откакто е на поста, не е допускал пререканията да ескалират до съдебни дела.