Красивата Джанет Кук била сред най-перспективните репортери на вестник „Уошингтън Поуст“. Млада, високообразована и наперена, тя бързо се превърнала в любимка на редакцията. Звездният миг за чернокожата журналистка дошъл в един дъждовен септемврийски ден на 1980 година, когато тя с леко притеснение предала на своя редактор потресаващата история за невръстен хероинов наркоман, с когото разговаряла дълги часове из бедняшките квартали на столицата.

„Jimmy is 8 years old and a third-generation heroin addict, a precocious little boy with sandy hair” – гласял уводът на Джанет в едноименната статия „Светът на Джими“, за която на другата сутрин говорил целия град.

„Горкото момче“ – подсмърчали читателите на „Поуст“ по автобусите; „Бедното същество“ – възкликнал кметът на Вашингтон Марион Бари; „Разтърсваща история!“ – чувало се дори от конкурентните редакции.

Така още ненавършила 26 години, Джанет Кук взела своя първи „Пулицър“.

Тя била щастлива, но историята, която разказала, била толкова реалистична, че кметът Бари, който между другото също бил чернокож, впрегнал властите да търсят под дърво и камък Джими, за да му осигурят по-добър живот от наркотиците, пробутвани му от Рон – любовникът на пропадналата му майка.

Журналистическият триумф бързо се превърнал в шумен провал.

Оказало се, че Джими никога не е съществувал, а неговият свят, описан от Джанет като „a world of hard drugs, fast money and the good life”, бил една драматична измислица.

Чашата преляла, когато станало ясно, че Джанет имала и фалшива университетска диплома, което вбесило най-яростния защитник на репортерката – Робърт Удуърд, който осем години по-рано заедно с колегата си Карл Бърнстийн предизвикали бурята „Уотъргейт“, чрез която вкарали „Поуст“ в голяма игра, сваляйки Ричард Никсън.

Джанет върнала наградата и изчезнала от страниците на вестника, който трябвало да поработи дълги години, за да измие срама от фалшивата мелодрама със „Светът на Джими“, който срутил за броени дни света на нейната авторка. Вторият „Уотъргейт“ не се състоял, а останалите вестници дълго се подигравали на „Поуст“.

Но тази история отдавна е забравена.

Колин Пауъл бил интелигентен и прям човек. Гордостта и дисциплината, присъщи за военен от неговия ранг, му придавали осанка на човек, на когото може да се вярва. Когато чернокожият дипломат започна своята история за „Светът на Саддам“ пред Съвета за сигурност на ООН на 2 февруари 2003-а, всички се чудеха дали наистина иракският диктатор има оръжия за масово унищожаване или не.

Дали схемите, сателитните снимки и прихванатите телефони разговори, пуснати в „Норвежката стая“/както се нарича залата на Съвета за сигурност/, ще убедят скептиците?

За Пауъл това беше „a world of threat that Iraqi weapons of mass destruction poses to the mankind”, който също се оказал измислица. Държавният секретар не получи „Пулицър“, който да върне, но скоро след това тихомълком се дистанцира от администрацията на Буш-син.

Но и тази история е забравена.

33 години след мнимия репортаж на Джанет и 10 години след изфабрикувания доклад на Пауъл, светът изглежда пременен. Само дето и журналистите, и политиците понякога продължават да рисуват паралелна реалност, през която истинският свят изглежда по-различен отколкото е всъщност. Някои го правят, за да постигнат бърза слава или пари, от глупост или суета. Други искат да постигнат геополитическите си цели, заблуждавайки световното обществено мнение.

И в двата случая краят не е приятен.

Независимо от времето, много хора искат да са наши лидери и да ни влияят по различни начини. Журналистите все по-често придават нереални черти на сиви личности просто от скука или защото не могат да измислят нищо по-добро. Някои герои на страниците на вестниците или в телевизионните репортажи са по-скоро въображаеми отколкото реални.

Други пък се появяват с маски в интернет и правят обръщения срещу световния ред. Трети определят този световен ред, печелейки избори с подобни крилати истории. Това е същата формула, чрез която „Светът на Джими“ се превръща в света на всички нас.

В заглавието ви обещах очакван край. Може би се питате какво се случва с нашите герои от Вашингтон? Джанет Кук отдавна е продала историята за своята лъжа за милион и половина на Tri-Star Pictures, а Пауъл взима по десетки хиляди на час за лекциите, които чете. Добре дошли в света на Джими.