И тази година много европейски компании съкратиха десетки хиляди работници и преместиха заводите си в Югоизточна Азия. Класациите за конкурентоспособност сочат Индонезия и Китай като най-предпочитаните дестинации за пренасяне на производства.

Джогджакарта е третият по големина град в Индонезия. В местната фабрика за традиционен ръчнорисуван текстил всичко се прави на ръка и с естествени бои. В тази фабрика вече два века нищо не се е променяло. Въпреки индустриалната революция, високите технологии и възможностите, които предлага компютърният дизайн. Така ще бъде и следващите сто години.

Служителите там получават 120 долара, а рисуват пет дни в седмицата по осем часа. В такива фабрики работят по цели семейства. За нормален живот в столицата ни Джакарта на човек му трябват поне 240 долара, което е 2 милиона рупии.

Индонезия може да има евтина работна сила, но и тя страда от конкуренцията в Китай. Там копират индонезийския текстил и го продават много по-евтино. Шарките в китайските фабрики се правят на машини и не толкова качествено, но лишават от хляб много индонезийски работници.

Материалът от Китай е изключително евтин. Един метър е само 2,5 долара - почти три пъти по-евтино. Но с по-добрата защита на патентите правителството в Джакарта иска да избута Китай от лидерското място в класацията по привличане на нови инвеститори и производства от Европа и Съединените щати.