Разтърсвана от криза и съмнения, Европа се готви да отбележи по разнообразни начини стотната годишнина от началото на Първата световна война - една от най-ужасяващите катастрофи в историята на континента, която остави в целия свят незараснали и до днес белези, пише АФП, цитирана от БТА.

Мощна идея изглеждаше инициативата за международна възпоменателна церемония в Сараево, където на 28 юни 1914 г. босненецът и сръбски националист Гаврило Принцип убива австрийския престолонаследник Франц Фердинанд и от хвърлената искра избухва войната. Обсъждана по-специално във Франция, тя бързо бе изоставена по липса на консенсус.

Само няколко европейски „културни събития" се очакват през юни в столицата на Босна, където различни прочити на това покушение все още разделят местните общности. Традицията обаче ще бъде спазена и политическите прояви около годишнината ще се развият за пореден път в двете държави от бившия театър на бойните действия на Западния фронт - Франция, която покани „делегации" от воювалите страни на „голяма демонстрация за мир" в деня на националния празник 14 юли, и Белгия, в която германските войски нахлуват през първия ден от войната, на 3 август 1914 г.

Германският президент Йоахим Гаук ще пристигне на 3 август във Франция, за да отбележи „вглъбено и с достойнство" паметната дата заедно с колегата си Франсоа Оланд. На следващия ден в Белгия е предвидена германско-британска церемония. Не бе съобщено обаче за никаква обща проява на европейските лидери.

Столетие след избухването на Първата световна война европейците „все още разглеждат това транснационално събитие в тесните рамки на всяка отделна народна памет", констатира австралийският историк Джон Хорн, преподавател в Дъблинския университет и международно признат специалист по въпросите на Голямата война.

Често разглеждан като първата „тотална война" в човешката история, конфликтът всмуква близо половината човечество във вихър от насилие, небивал по мощ и размах. За 52 месеца той взема към 10 милиона жертви по бойните полета и оставя ранени 20 милиона души - без да се броят милионите връхлетени от глад или депортирани мирни жители в окупираните страни, сред които един милион арменци, системно избити от турските войски, и без да се броят и милионите, загинали до 1923 г. от рикошетите на този трус в Русия, Източна Европа, Турция, дори в Ирландия.

Бурята помита четири от най-големите тогавашни империи - руската, германската, австро-унгарската и османската, и преначертава политическата карта на света с появата на десетки нови държави и нови идеологии: комунизъм, фашизъм, нацизъм, антиколониализъм, пацифизъм, чийто сблъсък с триумфиращите западни демокрации оставя трайни следи в международните връзки за десетилетия напред.

Победители или победени, европейците излизат от конфликта съсипани в икономически, политически и нравствен план - това дава простор за появата на нова икономическа, а в скоро време военна и политическа свръхсила, която ще господства през XX век: Съединените щати.

Общото и според някои „самоубийствено" корабокрушение столетие по-късно се тълкува от европейците и техните съюзници твърде различно според историята на всяка страна: докато британците и французите поддържат жив спомена за справедлива победа, макар и платена с ужасяваща цена, всичко е кажи-речи забравено в Германия и Русия, където избухналият след двайсет години катаклизъм, наречен Втора световна война, засенчва първата - по противоположни причини.

Възникват съответно разногласия, които усложняват, ако не възпрепятстват всяка инициатива за съвместно възпоменание на жертвите от някогашните врагове. Разтърсвани от икономическата криза, всички европейски страни са обхванати от съмнения и растящ евроскептицизъм, а наред с това национализмът пак надига глава тук и там успоредно с подема на крайнодесните ксенофоби.

Нищо чудно, че Франция и Великобритания, а също Австралия и Нова Зеландия - две нации, чиято идентичност е калена в кръвта от Голямата война, - отделят голямо внимание на стогодишнината, дала живот на стотици официални проекти и завладяла по изключителен начин медийното пространство. Сърбия пък има намерение да се възползва от събитието и да представи „истината и фактите" за избухването на конфликта, съзирайки вината не толкова в сараевския атентат, колкото в „хегемонистичната политика на Австро-Унгария".

В подобен националистически дух Русия, управлявана от Владимир Путин, заяви, че смята да върне подобаващото място на спомена за конфликта, „незаслужено забравен" за 70 години от съветския режим, който е „предал националните интереси" с капитулацията пред Германия през 1917 г.

Германия, Италия и повечето държави в Централна Европа, напротив, засега не са проявили никакъв ентусиазъм във връзка с годишнината, до ден днешен твърде нееднозначна за тях.

Кръглата дата „остава елемент от идентичността, различен за всяка страна", и откроява факта, че „не съществува общоевропейски манталитет или чувствителност - Европа си остава умозрителна конструкция", изтъква германецът Герд Крумайх, преподавател от университета в Дюселдорф и световнопризнат историк на Първата световна война.