Малката Европа – може да я видите в центъра на Виена. Всеки от кочияшите в австрийската столица пристига от различна европейска държава, но всеки определя себе си като виенчанин. Изключението е…австриецът Петер.
„Аз казвам така: Всичко, което е от другата страна на Дунав, е чужбина. Той не е жител на Виена. Като мен е. Да, той има австрийски паспорт в джоба, но аз като установил се от дълго време жител във Виена не го приемам. Както той не ме приема в страната, защото съм чужденец. Той е гастарбайтер в моя град!Разбира се, така се шегуваме помежду си”, споделя Мохамед Онер - кочияш във Виена.
Мохамед е от Анадола. Пристига в Австрия в края на 70-те години на миналия век. Казва, че е първият чужденец кочияш във Виена. Той е от старите имигранти, които имат право да гласуват и с интерес следи изборите.
Кампанията за последния президентски вот е най-дългата и най-скъпата в историята на страната. Часове след развръзката „Кой влиза в Хофбург” като държавен глава пред портите на замъка изборите все още са тема за дебат.
„Можеше да бъде по-зле. Можеше да се стигне до една ситуация, в която да се мине границата. Аз съм щастлив, че спечели Ван дер Белен”, казва Петер.
Според Мохамед обаче загубилият е победител. „Представете си на практика три партии срещу една. Три партии постигат 53 %, а една партия печели почти 50%. Това си е за размисъл. На следващите избори ще видим къде са тези три партии и къде е едната партия”, уточнява той.
„Знаете ли, стана като в Америка. Един лош срещу друг лош- и двамата кандидати са такива. Всички, с които разговарях, казаха, че ще изберат Ван дер Белен, защото е по-малкото зло”, казва пък Кристиян Удушау- кочияш от Румъния.
Професорът по икономика Александър ван дер Белен от партията на Зелените и крайно десният политик Норбърт Хофер от Партията на свободата застават един срещу друг за втори път тази година.
Двамата стигат на балотаж на изборите през май. Пролетният вот е в разгара на дебата за бежанската криза, само месеци след като през Австрия преминават хиляди мигранти на път за Западна Европа. Изненадващо за всички вота губят кандидатите на традиционните партии в страната. Ван дер Белен печели балотажа на косъм - с едва 30 хиляди гласа, но заради нарушения съдът решава двубоят да бъде повторен.
„До втория тур на тези избори стигнаха представители на две политически партии, които са извън управлението. И двете партии преди 40 години са мислени като антисистемни партии - и Зелените на Ван дер Белен, и Партията на свободата. За Партията на свободата е изключително важно да постави себе си не като крайна партия, а като новото дясно в Австрия. Те се борят за много от гласовете, които традиционно отиват в народната партия”, коментира политологът Иван Кръстев.
Двамата кандидати представляват две различни позиции в страната. Тонът на двамата е различен – по-умерен срещу по-агресивен. Около тях се групират различен тип избиратели – жители на големите срещу жители на малките градове, висшисти срещу по-ниско образовани, мъже срещу жени. Единият вижда Австрия като част от една по-силна Европа. Другият – една по-силна Австрия в Европа.
Александър Малеев от години живее в Австрия и наблюдава политическите процеси, преди да направи своя избор.
„Ако Ван дер Белен иска един по-силен ЕС, по-солидарен, Хофер иска една силна държава и един по-скоро икономически ЕС, но държавите да запазен националния си суверенитет”, пояснява Малеев.
Позициите на двамата политици, но представени от други лица, се сблъскват във всяка една държава на обединена Европа.
„Населението е уморено от голямата коалиция, която непрекъснато владее Австрия. Консервативната и социалната партия. Те са на власт почти непрекъснато и не се справят с реформите, които се очакват да направят”, смята Александър Малеев.
Бившият вицеканцлер на Австрия Ерхард Бузек също гледа критично на случващото се в страната му. Прогнозирал е друг изход от вота.
„Общите очаквания бяха, че ще бъде избран президент, който е критичен към Европа и дори, че ще иска излизане от ЕС. Стана съвсем друго и аз лично съм щастлив . Сега въпросът е: управляващите партии правилно ли действат?”, посочва Бузек.
„Двете управляващи партии дълго време се противопоставяха една на друга и качеството на политиката не е много добро. Политиците трябва да постигат резултати, а когато не го правят, хората са недоволни, и с право. Последните години бяха белязани с това, че има твърде малко резултати”, допълва той.
Гласът на недоволството се чува все по-силно на улицата.
„Колкото повече коалиции има, толкова повече националистите съберат сили и в този смисъл се изкачват нагоре”, казва кочияшът Мохамед. Според него не е добре, че националистите стават популярни, но проблемите са вътрешни, национални.
„Националният закон трябва да е над европейските правила. Тогава това няма да се случва. Вижте, ЕС е институция от хора - той, тя, онзи- но ние не ги познаваме. За решения на ЕС, за които нямам право глас, не искам да се примирявам и да приемам. Ако ЕС промени това, тогава националистите ще загубят”, убеден е Мохамед.
„Ние живеем в една демократична Европа, но нямаме право да казваме каквото и да е. Ходим като овце да избираме, избираме нещо, което ни се налага, върху което въобще нямаме влияние. Кое е демократичното?Къде е властта на народа?”, пита и Кристиян.
Такива отговори има и в други европейски държави.
Според Бузек сегашната криза в Европа е криза на демокрацията. „Този вид демокрация, която имаме, загуби възможността да решава проблеми. Сега има копнеж по търсенето на един силен мъж. Хората се удивяват на Путин, сега и на Тръмп, или на Орбан, или на Качински в Полша. Демокрацията не се разви по правилния начин. Ако това развитие продължи по същия начин, ние напълно ще загубим демокрацията и ще бъде ужасно”, прогнозира той.
Популисткият изказ е все по-използван от европейските политици и все по-разбираем за недоволните.
„В момента, в който започнат да се надигат националистически сили, дори когато те не са антиевропейски, те започват да говорят повече за националната си държава, отколкото за ЕС. Тук започва проблемът на Европа. Избирането на Тръмп, влошаването на отношенията между САЩ и Русия, влошаването на отношенията между Тръмп и Китай, и другата много по-агресивна роля на радикалния ислям поставят Европа в друга роля”, смята политологът Иван Кръстев.
„Сега Европа стана един остров и другите започнат да виждат Европа по друг начин. Това влияе и на поведението на избирателите и на политическите лидери, част от които са в паника”, посочва той.
В двореца Хофбург във Виена е и седалището на ОССЕ. От срещата на върха в Хамбург американският държавен секретар Джон Кери отправи предупреждение към Европа.
„На твърде много места в региона на ОССЕ, в днешно време виждаме надигащо се авторитарно мислене, придружено с влошаване на човешките права, ограничаване на независимостта на медиите , изблик на нетолерантност и престъпления от омраза”, изтъкна той.
Заразата на Старият континент е т.нар. авторитарен популизъм. Последното изследване показва, че той има най-силно влияние в управлението в Румъния, Полша, Франция и Холандия.
„Полша отиде толкова на дясно в търсене на решения, в Съединените щати един странен мъж спечели изборите, а скоро ще имаме проблеми във Франция и в други държави”, прогнозира Лех Валенса.
„Европейците не разбират, че сами трябва да поемат инициативата. Може би звучи странно, но трябва да се доволни заради Тръмп, защото ако той не се ангажира с европейците, европейците най-накрая трябва сами да се погрижат за себе си”, изтъква Ерхард Бузек.
По думите на Иван Кръстев 2017 година по потенциала и важността си вероятно ще прилича на 1917, когато започва разпадането на трите големи империи- Руската,Отоманската и Австро-Унгарската. Става въпрос за три избора – и в Холандия, но основно във Франция и Германия, които до голяма степен ще определят бъдещето на ЕС.
„Ефектът на популистките партии не е колко гласове взимат те самите, а до каква степен проблемите, които те поставят, започват да променят политиките на другите партии”, обяснява политологът.
През последната година основна тема в риториката на крайнодесните станаха бежанците. Страхът зарази и традиционните партии. Орбан иззе аргументите на националистите от Йоббик и свика референдума срещу решенията на Брюксел.
„Противно на повечето твърдения, аз мисля, че добре решихме бежанската криза, но от това се направи политика. Бежанците бяха използвани като политически аргументи, вместо да се решават собствените проблеми. Това е нещо, което аз много критикувам”, подчерта Бузек.
Според него Европа е пропуснала всички средства, с които е можела да играе някаква роля.
„Вижда се по въпроса за сигурността: Няма европейска армия, няма обща европейска отбранителна политика. Има поредица от въпроси, по които нямаме позиции и отговори: Украйна, Сирия и т.н. Няма позициониране на европейците. Истинският проблем на ЕС са държавите-членки. Те не могат да се разберат за обща политика и всеки си мисли, че може да дърпа в своя посока, за да спечели следващите избори”, посочва Бузек.
В началото на година на среща във Виена Балканският път бе затворен, а през септември, отново във Виена, Европа реши да затвори външните си граници. Темата влезе и в предизборната кампания.
Мохамед не е съгласен толкова много бежанци да идват в Европа. „Ние живеем в тези държави от 50-60 години, но изведнъж и ние попадаме под общ знаменател- всички чужденци са такива, те само използват нашите държави. А ние всъщност работим най-мръсната работа, най-нископлатената работа. С това ново мразене националистите стават все по-популярни и самоуверени”, казва той.
„Аз съм боядисал тази фасада. От моето семейство са полага паветата на тази улица. Това е и наша заслуга. Защо трябва да си ходя?! Аз тук съм си изградил моя родина. Защо трябва да си ходя?”, пита Мохамед.
Преди месеци крайнодесните в Австрия говореха за „öxit”. След брекзит отхвърлиха идеята.
„Това, което и крайната десница си дава сметка, е, че разпадането на ЕС не е в интерес на Австрия. Затова те се опитаха да направят всичко възможно, за да спрат спекулациите, че партията се бори за излизане от ЕС, защото това ще засегне австрийските пазари и ще навреди на австрийската икономика”, смята Иван Кръстев.
Ще се разпадне ли Европа? – друг въпрос, който се повтаря като мантра. Според политолога изборите през 2017-а ще определят характера на промяната. По думите му е сигурно, че ЕС ще се промени. Въпросът е как ще изглежда тази промяна и това ще го решат избирателите в някои от големите европейски държави, включително и в България.
„В очите на много популистки движения, които се оформят в Европа, страни като България са буфер и към Турция и към ислямския свят, отколкото като пълноправен член на ЕС. Независимо че българската публика чува много от темите като по-съзвучни с българските страхове, много от хората не си дават сметка, че ролята, които тези хора виждат за България, е буферна. За България най-важно е да запази границите на ЕС такъв, какъвто го познаваме, и да запази интересите на страната, за да могат да бъдат чути извън нея”, коментира Иван Кръстев.
В деня на австрийски вот световните медии гледаха към Виена.
„Малка Австрия показа, че след Брекзит и след избора на Тръмп, е в състояние да спре маршът на крайнодесния популизъм. Александър ван дер Белен успя с това и при това с много добри аргументи. Австрийците се притесняват страната им да не се приеме като експеримент, при който крайнодесен политик става държавен глава. Те казаха: Времената са толкова несигурни и объркани, така че е по-добре да не правим експерименти”, отбелязва Стефан Мерзебургер - кореспондент на ZDF във Виена.
Догодина Франция избира президент, а Германия - нов парламент.
„Мисля, че Меркел иска също, затова потвърди позицията си и не тича след аргументите на крайнодесните популисти. Който прави това, губи собствената си самоувереност и доверие. Друг е въпросът как християндемократи и социалдемократи отново ще привлекат симпатизантите на „Алтернатива за Германия”, защото това са противниците на глобализацията и хора, които се страхуват от бъдещето”, допълва той.
След година на избори в Австрия отново гледат с надежда новата година да бъде по-добра.
А виенчанинът Мохамед от Анадола отново впряга файтона. „За да не ме разберете погрешно - не искам европейските граждани да мръзнат. С това одеяло ги топля, въпреки че те от години ни държат пред вратата на ЕС. Но не съм злопаметен. Имам одеяло, за да ги стопля, като им е студено. Ние имаме горещо сърце за европейските граждани. Все някога ще стане. Сигурно ще трябва да чакаме още след 40-50 години”, казва той.
Накъде отива Европа и кой ще дърпа юздите – само няколко месеца ни делят от следващите избори на Стария континент. А през 2018-а изборът ще бъде за Европа.
