Връзка с Кьолн. Редакцията на легендарното феминистко списание „Ема" и Александра Еюл. Тя е част от изцяло женски екип с голямо влияние върху цялото германско общество. Вижте какво каза Александра в интервю за предаването "120 минути" по bTV:

За да развие човек чувство за това какво се случа в Германия, трябва да ви кажа какво се случва тук. Непрекъснато звънят жени, търсят помощ. Не само в Кьолн има такива жени, и в други градове, които търсят помощ и се обръщат към нас. Всъщност тук в закона има две неща, които трябва да се споменат.

Първото е, че е абсолютно недопустимо сексуално насилие над жени, а от друга страна, това е и един скандал, обществен, който трябва да се разгледа как се е развил. На 1 януари в пресата се появи малко съобщение за това, че имало тържества и дребни престъпления. Едва на следващия ден започнаха да говорят за това, че 170 жени са подали оплакване в полицията, защото са били нападнати.

- Разбирам, но кажи ми има ли нещо, което лично на теб не ти се връзва в цялата история? Например, някой даде ли отговор на въпроса кой може да стои зад това нещо, защото всичко е прекалено странно - масова, грозна проява, но и в същото време толкова добре организирана?

Да, и ние си задаваме тези въпроси. Как може толкова много на брой мъже да са се организирали, очевидно с ясното намерение да нападат жените? Търсим отговор, ключът е всъщност при разследването да се разбере какво е станало.

- Властите също реагират изключително странно. В първите часове те не смеят да споменат, че става дума за мигранти. Как приемат това? И защо, от някаква политическа коректност ли?

Наистина комуникацията с обществото беше проведена скандално. В понеделник съобщиха, че от сигналите на жените, оплакванията, става ясно, че извършителите са от арабски произход. Всичките жени така са ги описали нападателите. Има вече доказателства и се задава въпросът: Кой каква роля е играл в Новогодишната нощ? И друг въпрос трябва да се зададе: Кой или коя организация може да замисли подобни атаки? Разбират ли всъщност хората какво е посланието на тази атака?

- А какво е посланието, Александра, какво е краткото послание от тази атака според теб, така, както го усещаш ти?

Значи дебатът се превърна в гротеска. Полицаите казват, че целта е да се внуши страх. Работи се и по версия, в която това е било някаква проява за отвличане на вниманието. Междувременно се знае, че със сигурност са били мотивирано организирани тези набези, защото са много систематично изпълнени - по един и същ начин са се случвали.

- Да отвлекат вниманието от какво?

Тезата, която се формулира тогава е, че сексуалното насилие е било само средство към целта, а целта е да се всее страх. А и да се отвлече вниманието с многобройни джебчийски престъпления на полицията. Да се занимава с многобройни престъпления от по-така лек характер.

- Те постигнаха ли целта си? Страхуват ли се жените - потърпевшите жени, с които ти разговаряш, буквално на всеки час? Изпитват ли страх?

Най-напред жените са много, много гневни и казват: „Вижте, няма как да ни уплашат по този начин. Ние сме по-силни от това." Въпреки това обаче, има жени, които казват: „Сега ме е страх да изляза на улицата! Страх ме е, че пак ще ми се случи." Страх ги е от това, че няма кой да ги защити, че не се чувстват защитени.

- Преди време някакви млади ислямисти влязоха във всички новини с това, че си играха на нравствена полиция в Германия и съветваха доста грубо минувачите как да ходят облечени, как да се държат. Как прие ти това, тези действия?

Да. Всъщност това е свързано с въпроса какво се крие, какво са целели тези набези срещу жените в нашата злополучна Новогодишна нощ. Германците са свидетели на две движения, които се развиват паралелно - от едната страна стои радикализацията и налагането на германците на светоглед, който е свързан с фундаменталния ислям. От друга страна се наблюдава и засилване на крайното дясното в политическото мислене в Германия.

- Какво мислиш за носенето на хиджаб? Ти, Александра, а и от Германия, списание „Ема".

Много уместен въпрос. И темата тук в Германия се дискутира изключително разпалено и се движим по една скала от пълно отрицание до пълно съгласие. Всъщност важно е да имаш правото да решаваш какво да правиш. Да го носиш или не. Жените трябва да са свободни и да правят това, което искат. Не може да им се внушава отвън.

- Променена ли е Германия? Германия, която прие стотици хиляди бежанци. Германия, която в лицето на Меркел толкова толерантно заяви, че бежанците могат да отидат в тази страна. Германия, която дори издаде „Моята борба", след 70 години забрана. Защото някои хора казват, че това на Нова година е само началото.

Да, така говорят хората, вярно е. Нашата култура, нашият манталитет, е манталитет на хора, които приветстват хората, които идват при нас. Тук става въпрос за човечност. Хора, които пешком са вървели със седмици, как да ги върнеш? Невъзможно е! И едновременно с това, може би трудно ще се преведе, но нашето издание за темата беше, че ние помагаме на бежанците, обаче женските права не бива остават насред път.

Пожелавам ви кураж. Изключително много ти благодаря за този разговор. Знам, че след мен ще дадеш още няколко интервюта за световни медии. Малко пресрочихме времето, за което ти се извинявам. Отново благодаря. Александра Еюл, от легендарното феминистко списание „Ема". Превод в ефир на Мариана Хил.