Като изключим значими събития като рождени дни и сватби, почти е сигурно, че повечето хора няма да могат да си спомнят какво точно са правили в даден ден от седмицата през 2006 година например. Оурелиън Хеймън обаче е различен – той не може да забравя.

20-годишният младеж има рядкото заболяване хипертимезия или висока прецизна автобиографична памет. От това боледуват едва 20 души в света, а Оурелиън е единственият регистриран до момента случай във Великобритания.

Младият мъж разказва, че първоначално не е имал способността да помни всичко, което се случва в живота му до най-малкия детайл. Спомените му от детството били бегли, като на всеки обикновен човек. Всичко обаче се променило, когато той навършил 11 години.

„Не мога да кажа какво се случи. Това не е нещо, което осъзнаваш за един ден. Просто като станах на 14 започнах да си давам сметка, че помня необичайно добре и в подробности всичко, всеки един ден, всеки един момент и няма нещо, което да съм забравил или да мога да забравя”, споделя пред „Дейли мейл” британецът.

Той не само помни какво е правил, но и какво е ял, с кого е говорил, с какво е бил облечен и дори какво е било времето през всеки един ден от живота му след 11-ата му годишнина – „способност”, непривична за обикновените хора, които едва ли биха си спомнили дори за ден от изминалата седмица, коментира изданието. Информация за песните, които е чул или телевизионните предавания и новини, които е гледал, също е част от феноменалната памет на Оурелиън Хеймън.

Снимка: parentdish.co.uk

Според учените рядкото заболяване не е наследствено – никой от членовете в семейството на младежа няма такива анормални способности. Обяснението е, че вместо да използва само дясната предна част на мозъка си за дългосрочните спомени, като обикновените хора, Оурелън използва за съхранение на информация от миналото и цялата лява половина на мозъка, която обикновено е свързана с езиковите способности и фотографската памет.

20-годишният мъж споделя, че всичко се случва в главата му подсъзнателно, без той да полага каквито и да било усилия. „Няма метод или техника, които да прилагам. Нямам никаква представа как изникват спомените ми, за мен това е нещо естествено. Представете си го като да имаш много бърз достъп до огромен шкаф с хиляди документи. За мен е все едно всяка дата е някакви картини и спомени, като филмова лента – процесът е предимно визуален”, допълва разказа си британският младеж.

Той е студент в престижния университет Дърам на Острова, но смята, че феноменалната му памет не му е дала кой знае какви преимущества във връзка с учебния процес. „Спомените ми са предимно автобиографични, тоест свързани със събитията от живота ми. Това, че помня много ми помага, но не е основната причина за успеха ми в образованието”, смята Оурелиън Хеймън.