Великобритания е кралство, в което динамиката на съвремието се сблъсква с вековни традиции, при които границата между приказното и реалното се размива. За една такава вековна традиция ще ни разкаже кореспондентът на bTV в Обединеното кралство Васил Христов.

Лъчите на слънцето очертават силуета на най-стария замък в света - Уиндзор, докато мъже в униформи изпълняват нарежданията на Дейвид Барбър около лодките си и слагат знамена с монограм на крал Чарлз III.

Само перата в кокардите на шапката на Дейвид и помощниците му издават на каква важна и отговорна мисия ще поемат по Темза след наздравиците с грог.

Всяка година, в понеделника на третата седмица от юли кралският лебедоносец провежда церемония по преброяване и маркиране на тези птици.

Дейвид Барбър носи почетната титла кралски лебедоносец и главен преброител на лебедите на краля, защото дори децата в кралство знаят на кого са рибите и лебедите в страната.

„Кралят има правата да предяви претенции за собственост върху всички лебеди плуващи немаркирани в открити води. Това не означава, че притежава всички, но има право да го заяви“, каза  Дейвид Барбър.

В днешно време, маркираните лебеди като собственост на краля са между 900 и 1200.

Кралската собственост върху лебедите в Обединеното кралство датира поне от 1186 г. Някои източници сочат, че през 1247 г. Хенри III поръчва 40 лебеда за коледната си вечеря, което е една от най-пищните прояви на тази традиция.

Длъжността на Дейвид съществува от близо 800 години, но ролята му вече не е да осигурява деликатеси за трапезата на краля.

„В 12 век, те са били важна храна, но що се отнася до съвремието, всичко това, което правим служи за обучение и опазване“, посочи Дейвид Барбър.

Ежегодното събитие продължава да привлича вниманието на аристокрацията, но не това е важно за хората с червени униформи. Докато се качват срещу течението, и лодките чакат да преминат през шлюзовете на Темза, флотилията се среща с ученици от училищата край реката.

Професорът по орнитология в Оксфорд, Крис Перинс участва в преброяването на лебедите повече от 30 години и с огромно внимание разказва на децата какво правят.

 „В този период на годината, ние можем да хванем и маркираме малките лебеди. Това е лесно, защото са достатъчно големи да бъдат маркирани, но още не могат да летят и това да се случи е сравнително лесно“, каза проф. Крис Перинс.

А в една птица, броя на перата може да достигне до 25 000. Размахът на крилата на лебедите често минава два метра.  Живеят моногамно на двойки за цял живот и снасят наведнъж до 6 яйца.

И докато децата получават първите си уроци как да пазят природата и животните, откриват колко ценно нещо са традициите и уважението към институциите.

И освен сертификат от Бъкингамския дворец, научават от момчетата на главния преброител на лебеди, какво правят от векове насам.

„Първо трябва да хванем възрастните птици, хващате ги за врата и пъхвате ръката си, за да обгърнете крилата, за да ги държите. Слагаме ги в лодката и след това някой ги връзва внимателно около крилата и около краката. И това е моментът, в който сме сигурни, че ще може да ги прегледаме, измерим и проверим за всякакви наранявания. Младите трябва да вържем само около краката, не и крилата“, подчерта Дейвид Барбър.

Запитах се дали в реалния живот може да се повтори историята с отвлечените птици от романа на  Алек Попов - ,,Мисия Лондон" . Разказах я на Дейвид и се пошегувах, че сигурно всеки рискува да осъмне заключен в лондонския Тауър, ако се опита да го направи и с лебедите на краля.

„Това е нещо, което съда би могъл да каже, но да, има наказания ако нараниш или убиеш лебед или откраднеш яйцата им, за всичко това има, нека кажем, строги закони“, категоричен бе Барбър.

Целогодишно преброителите на лебеди се грижат за това да предотвратят подобни инциденти, организират спасителни операции, обучения и благотворителни акции. А хората около реката им отвръщат с уважение и признателност.

„Нека го кажем така. Лебедите преживяват много трудни време днес, отколкото са имали в миналото. Има много повече плавателни съдове, много повече риболов, повече проблеми, вандализъм. Ето защо ние сме тук, за да сме сигурни, че те ще оцелеят за бъдещето и за бъдещите поколения“, посочи главният преброител на кралските лебеди.

Защото и традициите са като в приказката за грозното патенце - трябва им много време, за да се превърнат в красив лебед.