Детските приказки за приключения с дракони, космически кораби и магьосници разпалвали желанието му да чете, а всяка следваща книга го карала все повече да освобождава фантазиите си и да иска да въвлича и други хора в тях. Така, едва навършил своето пълнолетие, Пиърс Браун издава първата си книга, която става една от най-дискутираните и популярни фантастики за последните 10 години.

Космическата трилогия „Червен изгрев”, разказваща за далечното бъдеще, когато цялата Слънчева система е колонизирана, човечеството е оформено като тоталитарно кастово общество, търсещо нов живот на Марс,  печели читателския вот на "Гудрийдс" (Goodreads) за 2014 и 2015 г. и е безспорен бестселър на „Ню Йорк Таймс“. 

Пиърс е определян за най-сексапилния автор на young & adult литературата, а към трилогията му проявява апетит и "Юнивърсъл", за които той сам пише сценария за екранизацията на “Червен изгрев”.

„Бях на 18г. и някак си дойде от нищото. Написах още 6 още книги преди да се роди „Червен изгрев”. Това бяха 750 страници, огромна книга. Дори майка ми едва я прочете. По това време се опитвах да разбера точно какво искам да правя. Не бях сигурен каква е моята цел в живота и тази книга ми помогна да я намеря” – разказва Пиърс.

Животът на Пиърс е разпилян между 9 града и 12 различни училища, но открива себе си в Лос Анджелис, където първоначално живее в гаража на преподавателя си по политика от университета.

„Търсех къде мога да си позволя наем - където и да е. Имах надуваем дюшек и си казах, че веднъж след като публикувам книгата си, ще мога да се изнеса и да си имам апартамент. Пребивавах там само за сън, защото трябваше да шофирам час и половина за работа всяка сутрин и след това се прибирах за час и половина обратно.  Бях част от стажантската програма на Ен Би Си (NBC) - NBC Page. Работех за късното им шоу и имах брандирана вратовръзка", казва той.

„Бях като Кенет от сериала “Рокфелер плаза 30”. Настанявах хората за „Тазвечершното шоу с Джей Лено“. Развеждах публиката из студията на NBC. Получавах минимална заплата. Бях сигурен, че така или иначе цялата ми заплата ще отива за горивото, но знаех, че след като публикувам книгата, ще мога да напусна гаража.”

Преди да успее да усети аромата от големия успех на книжния си труд, известно време Пиърс работи като мениджър социални мрежи, а след това е част и от екипа на политическата кампания на кандидат за Сената от щата Вашингтон.

„Работих за кандидат за Сената 10 месеца, 16 часа на ден. Бях буквално неговото тяло, защото трябваше да ходя с него на всяко събитие, да го разкарвам с колата наляво-надясно. Да го взимам рано сутрин -  всеки ден в 6 сутринта, 5 сутринта и да го връщам вечер в 8, в 9. Жена му започна да ме нарича „детегледачката”. Трябваше да прослушвам всичките му обаждания. Но беше много интересно, защото можех да видя една политическа кампания отвътре. Имах възможността и да вкарам част от това в писането ми по-късно.”

Майката е Пиърс, Колийн Браун е изпълнителен директор на голяма медийна компания в Америка. „Тя е първата жена генерален мениджър на телевизионна станция в страната. И може би виждайки я как израства и става главен изпълнителен директор на компания беше изключително вдъхновяващо и прекрасен пример за мен. Също така виждах това как рефлектираше върху баща ми, защото той я обичаше точно, защото тя беше толкова завършена.”

„Майка ми е била винаги малко скептична относно писането ми, но и се вълнуваше и не би могла да не бъде щастлива, защото знае, че това е нещото, което обичам да правя.”

Пиърс Браун определя социалните мрежи и поп културата като явленията, оказали най-силно влияние върху  неговото поколение.

„Мисля, че Хари Потър определя моето поколение, както “Междузвездни воини” са определяли поколения преди това. Мисля, че "Фейсбук" и социалните мрежи сами по себе си са едно от най-важните неща в моето поколение по отношение на това как променят начина, по който ние гледаме на света. Нашето поколение е израснало най-вече със социалните мрежи и поп културата."

Той осъзнава, че ролята му на писател е важна и определя писателите като „преводачи” между поколенията.

„Мисля, че ролята на писателите е да създава и емоционална връзка между хората. Знаеш, ако не четеш ти живееш един живот, ако четеш, живееш хиляди животи. В четенето ти откриваш нещата, в които вярваш, приятелства и характери, които не съществуват, но също така ти започваш да разбираш как изглеждаш. Започваш да се обръщаш към себе си. Мисля, че авторите имат възможността да се свързват с читателите на емоционално ниво.  Аз пиша научна фантастика и фентъзи, но научната фантастика и фентъзито имат необичайната способност да отразяват и политическото време...”

„Моята първа книга е създадена с концепцията, че човечеството ни се е превърнало в нещо високо технологично. Но дори и достигайки тази технологична висота ... правителството диктува какво ние да направим в нашите животи, базирано на цвета на очите ни. Историята е за „червените”, които са на дъното на обществото ни, те са като роби и слугуват на горното общество, което е управлявано от златните.”

Според Пиърс публичната информация в социалните мрежи улеснява младите писатели, но книгите, които пишат не бива да бъдат създавани единствено и само според читателските желания.

„Не мисля, че авторите трябва да пишат това, което хората биха искали да прочетат. Авторите трябва да пишат това, което те самите искат да пишат. Първите ми 6 книги трудно успяха, защото се опитвах да пиша за хората. Нищо креативно не е създавано по този начин.

През януари тази година Пиърс Браун издаде и новия си роман “Iron Gold”,  който дебютира под номер 3 в класацията за най-продавани книги на Ню Йорк Таймс. През септември предстои да зарадва почитателите си и с още едно ново заглавие  “Dark Age”. Междувременно ще продължи да се развива и като филмов сценарист.