Наричаха го Стайфли, а той беше обгърнал целия град. Заради него хората ходят с противогази и дишат животоспасяващия кислород само на специални места. И то – срещу заплащане. Дори това да ви се струва почти реално – не е. Фантастика е.
Това е светът в българската книга от 20-и век на писателя Хаим Оливер "Енерган 22". През 2020-а обаче хората наистина се борят за чист въздух.
Все по-често по улиците може да се видят хора с маски и шалове, покриващи лицето им. В опит да се спасят от фините прахови частици, които – при често поглъщане – може да доведат до здравословни проблеми. „Няма спасение. Използваме пречистватели за въздуха вкъщи, но когато излезем навън – всички дишаме един и същ въздух – всички си го тровим и съответно всички си го дишаме”, казва Ясен Джабиров. А отскоро когато е навън носи маска - за да не вдишва прахови частици.
Във фейсбук страницата на „120 минути” ви попитахме дали използвате подобни маски. Резултатите са категорични – хората, които признават, че носят маски са малцинство.
Именно заради това Божидар Николов приема маската не само като предпазна мярка, но и като средство на протест. „Колкото повече хора излизаме с маски, толкова по-ясно става, че въздухът не е годен за дишане. След като ситуацията в София, в Перник,в Гълъбово, в района на Бобов дол е такава – следователно, хората го усещат, но все още не са направили достатъчно, за да… вразумят и тези, от които нещо по-сериозно зависи при решаването на проблема. Силно се надявам все повече хора да се замислят за проблема”, разказва той.
Юлия Чорбаджиева и Минко Минков са заедно от 7 години. Признават, че лошият въздух е напълно променил начина им на живот. „Когато живеехме на „Орлов мост”, за пръв път усетихме как когато отвориш да проветриш, разбираш, че отвън влиза нещо ужасно!”, разказва Юлия. Едно от най-големите притеснения пред бъдещите родители – не искат детето им да диша опасен въздух. „Най-фините прахови частици, които са и най-вредните - минават дори през стените на клетките и стигат и до бебето вътре, колкото и защитено да е то”, споделя притесненият баща.
Рецептата на Ясен за по-безопасно дишане в София също е дълга. И той също се бори за децата си. „Използваме градски транспорт, имам електрически тротинетки и колела. На второ място е защитата - маски, без проветряване, пречистватели… избягваме разходки или спорт навън в замърсените дни, следя картите за замърсяването”. Но той все пак вижда промяна в поведението на институциите и хората. „Преди 2 години на родителската среща, когато споменах, че в замърсени дни не трябва да се извеждат децата навън - всички ми се смяха. Вчера се върна дъщеря ми от училище на 4-ия ден от инверсията и каза, че не ги пускат навън – това е някакъв успех.
Дали по-чистият въздух зависи по-скоро от всеки един или са нужни забрани на институциите – тук се сблъскват мненията на хората с маските. Според Юлия се изисква абсолютно осъзнаване на важността на проблема – на това, че всеки човек трябва да има отговорно поведение – „Ние дишаме това, което по един или друг начин ние произвеждаме - произвеждаме с колите си като мръсни газове, с отопление на твърди горива и горене на отпадъци, като паркираме в градинките…”
За Ясен обаче е трудно да се очакват действия за чист въздух от всички жители. „Смятам, че управата трябва да заложи забрани, наказания и съответно стимули - така че да си подобрим всички заедно въздуха, защото живеем в една котловина, пълним я с отровна супа и всички си я дишаме заедно.”
Няма да видите лицата на хората, за които досега четохте нито в материала, нито на улицата. Божидар, Юлия, Минко и Ясен не харесват какво дишат. Хората с маските, за които ви разкахаме, са започнали промяната. Искат и други да ги последват и вярват, че София няма да се превърне в град, където хората търсят спасение от въздуха.
