TRACKTOP-ът празнува 40-ото си появяване. Не го оставяйте да празнува сам на рождения си ден. Това би било грубо. Пуснете си песните, които доставя с юбилейното си издание, и му правете компания, докато духа свещичките (от главата на Уинона Райдър).

Това са песните, които ни харесаха през последните 5-6-7-8 дни. 

Phosphorescent – Song for Zula 

Песента за Зула идва като част от новия албум на Phosphorescent, който излиза през март догодина и носи името „Muchacho”. Matthew Houck, човекът зад бандата, има замаяна пост-хипи душа, която често залита към изключителен пасторализъм („Pride”, 2007 г.) до крайностен разврат („Here's to Taking It Easy”, 2010 г.) и обратно. На всяка стъпка от пътя си, той звучи замаян, треперещ, но и изпълнен с възхищение: гласът му, един малък, хълцащ и провлечен говор, крехкият инструмент на една хилядолетна душата, всеки път се удря подобно на пиян акробатика надолу по стълбището. В "Song For Zula" той звучи като да е умрял и се събудил на някоя непозната брегова ивица някъде. Звукът е по-голям и по-загадъчен от всичко, което групата е правила досега. Леките цигулкови линии и викът на чайка от синтезатора, които кръжат горе, както и сребристите нишки на китара се веят внимателно – "You will not see me fall / or see me struggle to stand / To be acknowledged by some touch from his gnarled hands." Това е зашеметяващата част от музиката. Звучи като алегория, като сън. - Е.М.

Katy B – Aaliyah" (ft. Jessie Ware) 

Повечето трибюти към Aaliyah, които идват от бас сцена във Великобритания, рядко, ако изобщо някога успяват, мязат на нещо истинско. При "Aaliyah", Katy B и Jessie Ware разбиват на пух и прах тези негативни очаквания. Aaliyah тук е друго момиче на дансинга, чиято аура е толкова магнетична, че двете се оказват безпомощни: "Aaliyah, please / This is green envy / Why must you taunt me, girl?"… Най-яката част в парчето, което е част от тавата „Danger”, e, че можете да си го свалите безплатно от katybofficial.com. - Е.М.

Foals – My Number 

Eто как получавам ерекция! Moментално ще лайкна това в YouTube и ще се надявам бандата да се озове някъде по-близо до мен през лятото. Парчето “My Number” е част от очаквания на 11 февруари 2013 г. албум, кръстен „Holy Fire”. Тавата се очертава да е наистина свещена. Единствена забележка – Yannis Philippakis имаш чудесен глас, зарежи тия дигитални ефекти и ехо около него! Това е проблемът в този трак – лайв версията му, която чух, звучеше много по-естествено и семпло. - Е.М.

The Killers – Here With Me (видео) 

Две думи: Тим Бъртън. Това е ключът към разгадаването на странното ново видео на The Killers към “Here With Me”. Създателят на „Булката труп“ е режисьор на клипа, в който главната роля е поверена на Уинона Райдър (къде изчезна тази жена?).

Някои хора пазят мечтите си на снимки в портфейлите си, други ги крият в минутите преди да заспят, а леко плашещият герой във видеото на Here With Me изживява мечтата си за любимата с нейно восъчно копие. Ненормално? Когато става въпрос за Тим Бъртън ненормалното е нормално и илюзията накрая се превръща в по-реалната действителност.

Иначе, песента Here With Me не е новина за феновете на бандата. Парчето е от последния албум на групата, който излезе през септември и ако сте го слушали или го слушате непрекъснато оттогава, вече сте оценили парчето. „Не искам снимката ти в телефона си, искам те тук с мен“ – пее Брандън Флауърс с онзи негов глас, който прави всички парчета на The Killers да звучат като от „извън този свят“. - Е.И.

Dido feat. Kendrick Lamar – Let Us Move On 

Имаше време, когато меланхоличният глас на Dido звучеше навсякъде и после... млък! Певицата се позагуби в последните години, но ето, че отново я слушаме. Подобно на големия й пробив с участието в Stan на Еминем, и днес Dido „пробива“ с един от най-актуалните изпълнители – Кендрик Ламар (Kendrick Lamar).

 

Дали тази колаборация ще достигне успеха на парчето със Slim Shady от 2000г.? Подозирам, че не, но песента е чудесна. Да се надяваме, че Let Us Move On е само първата от много нови песни на Dido. Въпреки че след Лана дел Рей не можем да се оплачем от липса на меланхолия, Dido определено е по-добрият вариант на това звучене, поне за мен. Някак по-ведрото му проявление... - Е.И.