Зверовете от дивия Юг

„Когато татко ме убие, няма да бъда забравена. Записвам историята си за учените от бъдещето. След милион години, когато децата отидат на училище, те ще знаят: Имало едно време една Хъшпъпи, която живяла с баща си във ваната.” – това са думичките, които звучат зад кадър, докато невероятната малка Кувенжане Уолис рисува с въглен „историята си” по стените на кашона, в който се крие от баща си. И междувременно прави ролята, която заслужава да получи „Оскар”(удивителна). Кувенжане е избрана за филма измежду 3 500 други деца и – джакпот – е най-младата актриса (тя е само на 9) с номинация за престижната награда на Академията в историята на раздаването им. Това обаче са сухи факти, които макар и интересни, отвличат вниманието от по-важното. А то е следното:

„Зверовете от дивия Юг” е голям филм за възрастни, който и децата могат да разберат. Дори може би по-добре от родителите си. На заден план филмът се занимава с въпроси, свързани с индустриализацията, глобализацията и най-вече – със свободния избор за начин на живот. Фокусът е върху битието извън системата и в този смисъл предлага поглед към малко шокираща алтернативна реалност, която макар и алтернативна, си е реалност, простете тавтологията.

На преден план обаче е малката Хъшпъпи, която гази с големите си бели ботуши в калта , прегръща домашните си любимци, с които ядат заедно от едно и също пиле, мечтае да види майка си, страхува се от баща си, но всъщност безкрайно много го обича и се бори за живота си, без дори да го съзнава. Със сладко детско гласче тя ни води през историята си, която „няма да бъде забравена” и споделя удивително проницателни мисли, които биха те оставили безразличен, само ако си с ампутирано сърце:

„Цялата Вселена зависи от това всичко да си пасва на мястото. Ако едно парченце се счупи, дори и да е най-мъничкото… цялата Вселена ще се счупи.”

Защо да го гледате:

Докато гледате филма, ще разберете, че всъщност светът, в който живее малката Хъшпъпи, е по-чаровен и по-чист дори от най-лъскавата и напарфюмирана маркова кола, която можеш да си купиш в „нормалния свят”. Независимо от мърлявите й дрешки, калните й ръчички и яденето на сурови раци. Дори без значение от грубия език и поведение на баща й, нито от съмнителните уроци по история и морал на единствената възрастна жена във филма с по-сериозно присъствие (в ролята на мис Батшиба – Джина Монтана).

Забележителна актьорска игра, прекрасен сценарий, в който реакциите на детето по никакъв начин не изглеждат пресилени или неестествени, а тъкмо напротив . Защото за някои неща е по-добре да поглеждаме през очите на децата. Вижте например това:

„През цялото време и навсякъде, сърцата на всички живи същества бият и изтласкват кръв, говорят си едно на друго по начини, които не разбирам. През повечето време вероятно казват неща като„гладен съм” или „трябва да акам” . Но понякога си говорят с кодове.”

Дори и да не спечели „Оскар” за филм, режисьор или главна женска роля, сигурна съм, че Хъшпъпи няма да бъде забравена. И препоръчвам без никакви кодове да си дадете шанс да я запомните.

Вероятност за „Оскар”: