Да се говори за филм на Михаел Ханеке извън контекста на творчеството му въобще, би било малко несериозно – филмите му си имат свой собствен почерк, който като цяло се изразява в това, че са трудни за гледане.Особено за неподготвените или по-нежни зрителски души, на които не им дреме за постижения в киното като изкуство и просто искат да гледат „хубав филм”. Защото Ханеке е от режисьорите, които могат спокойно да носят значка „майстор” и да дават по някой и друг урок на тема „Как се прави силно европейско кино?”. То никога не се е нуждаело от специални ефекти и огромни бюджети, защото е направено с въображение. Във всеки от филмите си Ханеке съумява да си избере ясно внушение по дадената тема и да го изложи. С тихите моменти между и без това малкото думи и в кадрите, в които не се случва нищо.
Докато оставя на зрителя сам да си намества ръбчетата на парченцата от пъзела, Ханеке щедро използва всички тънки трикове в киното и твори сюжети, които изобщо не си правят труда да са буквални, но пък и не размиват посланието си. В негова полза ще кажа, че това естествено е по-въздействащият подход - често скритото и неизказаното човърка повече от филмите в стил „казвам го директно, ако не е достатъчно, ще ти покажа, ако пак не е – вземи тоя глас зад кадър – да няма недоразбрали”. Ханеке разчита филмите му да докоснат други струни в човешката душа – онези, на които не обичаме да свирим, защото мелодията ще е тъжна.
В „Любов” темата е заглавието и режисьорът избира да ни покаже как я разбира по своя си начин. Съвсем конкретно - чрез историята на възрастна двойка, в която няма нищо кой знае колко изключително, странно или любопитно. Когато обаче съпругата се разболява, нещата поемат в посоката, необходима на Ханеке да демонстрира какво според него означава да обичаш. И ни прави свидетели на отношенията между двамата в последните дни на един човешки живот, като не ни спестява никакви битови кадри, свързани със смяна на пелени, загуба на разсъдък, болнични работници, кратки и мили разговори и отношения с други членове на семейството.
Защо да го гледате:
Недейте. „Любов” е филм, който в първите си 45 минути забавя забързания съвременен човек, за да го замисли за наистина важното и красивото в живота - онези малки лични и интимни моменти с най-близките и любовта, която изпитвате един към друг. И после използва оставащото време, за да го накара да преосмисли първото и да се почувства наистина зле. Макар че „животът (да) е прекрасен. И дълъг, много дълъг.” всъщност той може да завърши супер мъчително, независимо че любовта на човека до теб облекчава финала. Доколкото е по силите му. Прекрасна актьорска игра, чудесен режисьор и страхотна тема, но вероятно ще ви доведе до депресия. Едва ли ще го дават по кината, но е в програмата на София Филм Фест, така че – ако ви стиска, дерзайте.
Вероятност за Оскар:
bTV Cinema ще излъчи на живо цялата церемония на тазгодишните награди "Оскар"!
