Шекспир вярвал, че никога няма да намерите жена без отговор. Какво всъщност празнуваме днес?
Емоциите и любовта към жените, която демонстрираме днес с букет цветя, мил жест, подарък или стихотворение, е прекрасна, но бяга от истинския смисъл на международно признатата дата.
8 март е избран за Международен ден на жената от ООН през 1977 г. по причини, които нямат нищо общо с майчинството, любовта или пък политическите режими.
Основното желание е да са намери момент, в който да се почете делото и борбата на жените, осмелили се да бъдат независими финансово, да се преборят за равни права спрямо мъжете във всяка сфера на живота.
Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички на 8 март 1857 г. в Ню Йорк.
Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати.
И за да не бъдем голословни - нека да персонализираме нещата: Предложението за специален женски ден е на германската активистка Клара Цеткин, за да може всяка година в първите дни на пролетта да се мобилизират силните и смели жени.
Точно за една смела жена и нейната дързост ще стане дума сега. Абсолютно съвпадение – красиво, че на днешния ден през 1910 г. френската авиаторка Реймонд де Ларош става първата жена, получила пилотски лиценз.
По онова време свидетелства за пилот са били необходими само за онези, които управляват самолети за търговски цели. Но едно фино парижко момиче с увлечение към мотоциклети и автомобили си поставило задачата да се научи да лети.
Вдъхновена от демонстрациите на братя Райт с моторен полет в Париж, Реймонд създала контакти в авиаторските среди и за кратко време преминала от полети с балон до успехи и рекорди за най-голяма, достигната височина, както и най-дълъг полет.