Както стана ясно, известният френски режисьор и сценарист Клод Льолуш ще получи лично Наградата на София на Столичната община за своя принос в киноизкуството. Носител на "Оскар" и Златна палма от Кан за шедьовъра "Един мъж и една жена" (1966), Льолуш не се уморява да разказва впечатляващи киноистории - такъв е и най-новият му филм "Толкова много любов" (2010), който французинът ще представи лично пред публиката на 15-ия София Филм Фест. Режисьорът е звездата на Френския фокус на 15-ия Международен филмов фестивал.

Ретроспектива с още 6 филма на Льолуш ще бъде представена в Дома на киното в седмицата преди официалното откриване на фестивала - от 25 февруари до 3 март.

Още 10 филма, заснети през 2009 и 2010 година ще могат да видят почитателите на френското кино в България.

Сред заглавията е носителят на голямата награда на журито в Кан 2010 "За хората и боговете"(2010) на режисьора Ксавие Бовоа. Филмът е красива, нежна и остроумна история, която разказва за съдбата на група френски монаси от малко селце в Алжир, отвлечени от ислямски фундаменталисти. Но акцентът на разказа не е върху отвличането, а върху живота на монасите вътре в общността. Разкрити са техните взаимоотношения, издръжливостта на вярата им, границите на лоялността и отдаването. "За хората и боговете" е създаден по реална история от 90-те години на 20-ти век.

Любопитен акцент от френското кино в тазгодишната програма на София Филм Фест е новият филм на Отар Йоселиани "Изгнаници" (2010) - деликатна, но унищожителна сатира, изпълнена с много автобиографични моменти. Филмът ще бъде представен пред зрителите лично от режисьора Йоселиани -специален гост на предстоящия фестивал, който ще получи Наградата на София в деня на откриването - 4 март. Творбата му е разказ за пътя на кинотворец, който не се стреми към нищо друго, освен възможността да се изразява свободно.

За всички зрители, свикнали да виждат френската актриса Изабел Юпер в леко тъжни и сдържани роли, филмът "Копакабана" (2010) на режисьора Марк Фитуси е истинска изненада. В него Юпер се превъплъщава в много различен от досегашните й роли персонаж - игрива, засмяна, облечена в пъстри дрехи и плътно гримирана, Бабу (Юпер) всъщност е в доста сериозната роля на майка, която се опитва да спечели отново доверието на дъщеря си. И въпреки че "Копакабана" на пръв поглед обещава на зрителите комедия, оказва се, че това е доста сериозна философска, психологическа, сатирична и дори социална киноистория.

Българските зрители ще могат да се насладят и на прекрасната Кристин Скот Томас и новото ù превъплъщение във филма "Напускам те" (2009) на французойката Катрин Корсини. Отегчена от живота си на майка с две деца и съпруга на заможен и преуспял доктор, Сузане (Томас) прекарва безпроблемно и спокойно дните си в къща, в Южна Франция. Но животът остава спокоен само до мига, в който среща персонажа на Серхи Лопес - майстор, нает от мъжа ù да осъществи малък ремонт в къщата. Водена от страстта си, Сузане започва любовна афера и така стремоглаво потъва в нея, че изведнъж целият ù живот се преобръща.

Във Френският фокус е и филма "Турнето" (2010), удостоен в Кан с наградата за най-добра режисьорска работа на Матийо Амалрик. Това е четвъртият пълнометражен режисьорски филм на френския актьор Матийо Амалрик, който играе и главната роля в историята - на провалил си френски тв продуцент, загърбил семейството, децата, приятелите и враговете, любовниците и съжаленията, за да започне нов живот в Америка. Но все пак решава да се завърне в родината и заедно с група изпълнители на бурлески да обикаля френските провинциални градове.

Два от филмите във Фокус Франция са представени под мотото "ACID Special" - "Донома" и "Цветя на злото". ACID е организация на филмови режисьори, която промотира разпространението на независими заглавия в киносалоните и организира срещи между филма, неговия режисьор и зрителите. Силата на ACID е в основополагащия ù принцип: независимо дали са френски или не - режисьорите да бъдат подкрепяни от други режисьори.

- "Донома" (2010) е дебютен филм, създаден изяло от един човек - Джин Каренар. Той е режисьор, сценарист, монтажист и продуцент на филм с абсолютно минималистичен бюджет. Основната тема на експерименталната творба, изградена от различни сегменти, е случването на любовта в съвременна Франция.

- "Цветя на злото" (2010) на дебютанта в игралното кино Давид Дуса е кипяща и енергична любовна история на фона на една съвременна революция. Давид Дуса е и сценарист на филма, преминал през важни за дебютиращите режисьори фестивали като този в Ротердам. Едно момче, движещо се с танц из Париж и емигрантка от Иран се срещат и общуват чрез набиращите популярност социални мрежи. Използвайки медии като YouTube, Twitter и Facebook, те се следят един друг, както и ситуацията в Иран. Междувременно Зелената революция в Иран достига останалата част на света чрез социалните медии и получаваната информация става все по-мъчителна за момичето.

Като използва елементи от фарса и музикалния филм, "Концертът" (2009) на Раду Михайлеану се фокусира върху съдбата на изтъкнатия руски диригент Андрей Филипов (Алексей Гусков), чиято кариера е рухнала по време на преследването на евреите и соц-режима на Брежнев в бившата СССР.

Във Френският фокус са включени и две копродукции на Франция:

- "Изпепелени" (2010) на режисьора Дени Вилньов разказва за близначките Жан и Симон Маруан, които с изумление научават от завещанието на починалата им майка Навал, че имат брат, за когото дори не са чували и баща, когото са смятали за мъртъв. Следва пътуване към Близкия Изток, където двете близначки ще се опитат да разберат повече близките си и да сглобят липсващите парченца от пъзела на тяхното семейство. Творбата е номинирана в категорията "най-добър чуждоезичен филм" на наградите на Американската киноакадемия.

- Във филма "Нелегални" (2010) на режисьора Oливие Масе-Депас рускинята Таня е нелегална емигрантка в Белгия, която живее с 13-годишния си син. Арестувана от местната полиция, тя е разделена от сина си и заплашена от депортиране. Таня обаче няма да се предаде лесно, а ще направи всичко възможно да остане в Белгия с детето си. Заради неподправения си реализъм, "Нелегални" вече срещна доста негативни критики от страна на белгийските емигрантски служби, които го заклеймиха като нереалистичен. Но все пак преглътнаха факта, че това е игрален филм, а на документален разказ.