Една новина премина през информационния поток тази седмица без да остави ясни следи за сериозните последствия, които тя носи. Неслучилият се избор на нов председател на Върховния съд, който е последната инстанция по всички наказателни, граждански и търговски дела изпраща ясен сигнал за това, че всеки опит за решение, което не е в синхрон с политическото статукво ще бъде предотвратяван.

Защо това ни интересува? Защото  избора на съдия номер е от ключово значение за зависимостта или независимостта на цялата система. И това не е проблем на съдебната власт,  а огромен проблем на цялото общество. Затова и чакаме с предварителното пораженчество на ученик, който знае, че се е провалил, всеки европейски доклад за състоянието на правосъдието и вътрешния ред у нас. И Европа не ни изненадва - всеки път ни удря звучен шамар.

Председателят на ВКС или "Съдия номер едно" има огромна, но в същото време и доста тежка власт - той трябва да е гарант, че в България законът, обективността и службата на истината са неприкосновени. Неговият избор трябва да бъде направен с достойнство, с морал и с чисти правила. Какво обаче видяхме? Видяхме хора в лицето на Висшия съдебен съвет, който нямат смелост да направят този избор.  

Тук не ви говоря за една или друга личност, а за илюстрация на зависимостите в уж независими една от друга власти. След като не можем да изберем съдия преди да бъде преди подреждането на новото политическо статукво, как тогава да очакваме от съдиите да се чувстват достатъчно свободни, за да прилагат закона? Как да очакваме от съдиите да гледат отгоре на силните на деня? Как да очакваме от съдиите почтеността и отдалечеността от злободневните политически страсти?

Да, това е проблемът, който всички усещаме и понякога изпитваме на гърба си. Върховният съд е последната инстанция, за която битката тепърва ще се разгръща. И това оставя горчивия вкус, че у нас и последната инстанция е жертва на задкулисието.