Всяка западна столица знае, че ислямистки екстремисти биха искали да нанесат удар в сърцето ѝ. Но малко западни столици са толкова привлекателни за ислямистите, колкото е Париж. Защо?
Краткият отговор на този въпрос е: Защото Франция се сражава с джихадистите по целия свят, защото има една от най-големите мюсюлмански общности измежду европейските страни и може би едно от най-разделените общества в Европа, пише Хариет Алекзандър в британския в. "Телеграф".
Във Франция, през нейните пропускливи граници, се влива също така регулярен поток от оръжия от останалата част на континента. Всичко това е мощна и експлозивна смес, както показаха нападенията в Париж през януари срещу редакция на "Шарли ебдо" и на еврейския супермаркет и както показват и сегашните нападения.
Това е заради Сирия, е казал според твърденията един от нападателите в Париж. Но той можеше да каже също: Това е заради Мали, или заради Либия, или заради Ирак. И наистина Франция се гордее с проактивната си роля срещу ислямистите по света в светлината на онова, което често е възприемано като британско или американско отстъпление. Над 10 000 френски военни са разположени сега зад граница, като над 3000 са в Западна Африка, 2000 в Централна Африка, а 3200 в Ирак.
Френската интервенция в Мали срещу "Ал Каида в ислямския Магреб" през 2013 г. беше възприета като повратна за отслабването на джихадистката групировка. Преди две седмици главатар на свързана с "Ал Каида в ислямския Магреб" групировка - Ияд ал Гали, малийският туарегски лидер на групировката "Ансар Дин" - призова последователите си да атакуват Франция за наказание за тяхното присъствие в региона.
Миналата седмица френският президент Франсоа Оланд обяви, че Франция ще разположи самолетоносач в Персийския залив, за да помогне в борбата срещу "Ислямска държава" и това съобщение го постави в позиция на сблъсък с ислямистките лидери.
Ключовият проблем на Франция обаче е вътрешен.
Чувството за изолация и изключване може да бъде смазващо заради факта, че много малко мюсюлмани заемат висши постове в политиката и бизнеса и могат да послужат за модели за мюсюлманската общност.
Франция също така отстоява яростно позициите си на светска държава. А забраната за носене на ислямско було на обществени места и силата на крайнодесния Национален фронт също няма как да допринесат за намаляване на напрежението между общностите.
Мохамед Мера, стрелецът от Тулуза през 2012 г., убил седем души в няколко нападения, израсна в проблемно предградие, почна престъпната си кариера като дребен престъпник, отиде в затвора и излезе оттам като закоравял джихадист, който уж бил открил смисъла на живота.
Мехди Немуш, извършителят на убийството на четирима души в Брюксел през май 2014 г., се радикализира в затвора, а след като беше освободен, отиде в Сирия и когато се завърна оттам нападна еврейския музей в белгийската столица.
Братята Куаши и Амеди Кулибали, извършили атентатите в Париж през януари, в които загинаха 17 души, последваха същата низходяща траектория на липса на възможности, отвела ги надолу към престъпността, затвора и радикализацията.
Смята се, че във френските затвори 70% от затворниците са мюсюлмани. Но по закон официално Франция няма правото да накара хората да декларират религиозната си принадлежност, така че официални данни няма. В Англия и Уелс за сравнение мюсюлманите са 14% от всички затворници, според данни на министерството на вътрешните работи. Мюсюлманите са и 5% от цялото население в страната, пак според данните.
За разлика от Великобритания във Франция много малко имами посещават затворите и програмите за дерадикализация са ограничени. През април бившата френска министърка на правосъдието Рашида Дати, която сега е специален докладчик по въпросите на радикализирането, заяви, че Франция не прави достатъчно, за да се бори с влиянието и властта на радикалните ислямисти зад решетките.
Друг постоянен повод на безпокойство за френските власти е лекотата, с която оръжия могат да бъдат внесени незаконно във Франция. Съседна Белгия дълго време се бори с трафика на незаконни оръжия и се смята, че именно оттам атентаторите срещу редакцията на "Шарли ебдо" са се снабдили с оръжия. Балканите също са предпочитан източник за закупуване на оръжия и за незаконния им внос във Франция. Годините на балкански войни оставиха региона наводнен с евтини оръжия.
Резултатът от всичко това създава атмосфера като на барутен погреб.
Все още не знаем кой е извършил ужасяващите нападения в Париж и защо. Но, за съжаление, това е нещо, което френските власти са знаели, че може да се случи по всяко време.
Източник: в. "Телеграф", превод: БТА
