Проблемът не е в нивото. Разковничето е в изискванията. Ако имаш високи критерии, няма да търпиш простотията около себе си и всяка част от твоя разум ще се бори срещу пошлата карикатурност в нашето ежедневие. Като в онзи виц, в който зайчето, вълка и хамстера решили да си измислят актьорски прякори. Вълкът станал Вуйо, заекът – Зуйо, а хамстерът се замислил и казал - аз, момчета, няма да играя.

Тук обаче всички са в играта. И не е важно кой колко езици говори и какви прякори има и че на всички е ясно, че бай Кой е приятел на бай Той, а всички са Бай Ганъо.

Спомням си посещението на Хилари Клинтън в София през зимата на 2012 г., което отразявах. Тя дойде тук за четири часа. За два часа се срещна с президент, премиер, външен и военен министър, след което прие десет ромски организации в американското посолство. Тогава американските медии заявиха, че „Хилъри е посетила София, за да говори с Плевнелиев, Борисов и българските роми”.

И тук не става дума за бай Сорос, а за перспективата на американския поглед към България и нейната демография в средносрочен план – следващите 20-30 години.

Но няма да чуете и дума в предизборната кампания по този въпрос. Тези хора са ценни такива каквито са – необразовани, крадящи и гласуващи срещу пари. Те могат да вкарат в европарламента и човек, който гледа картинките по западната преса, така и парламентарна група, но само след 10 години те ще са основната електорална сила за всяка партия. Те не са сами, защото и много българи правят това срещу пари, което изражда политическата картина. Да, вече получаваме това, което сами си постлахме.

Очаквате интелект, дипломация, финес? Не, може би на друго време и на друго място. И това не важи само за България. На махленско ниво се развиха и трите американски дебата. Под прическата на Тръмп се крие мозък като в песните на покойния дядо Стефчо в стил „обичам женичките и сладко целувам ги аз”. „Бай Тръмп, нямаш елементарно възпитание”, би изпял моят приятел Хазарта.

Най-лесно е да кажеш, че всички са маскари. Не, не е така. Всички са маскари до толкова до колко критериите ни за избор са толкова снижени, че политическият живот е проекция на нашите общества. Има я и обратната логика – че всички подражават на стила на тези, които управляват държавата. Едното твърдение звучи като обвинение, а другото – като оправдание.

За твоя живот обаче оправдания няма. Хиляди са готови да продават гласовете си и ще го направят и на тези избори. На тях изобщо не им пука кой ще е президент – дори и хамстера да реши да си смени името и застане до Вуйо и Зуйо. А ти? Имаш ли избор изобщо?