След изминалата седмица и всичката реторика по български и международни проблеми, искам да ви призная, че ми се повдига от еснафщината в публичното пространство. И под еснафщина нямам предвид задругата на майсторите и занаятчиите, а духовно ограничените хора, затворени в кръга на битовите си интереси и ежедневието.

Разочароващо е, когато те са журналисти и политици, които, до голяма степен, формират общественото мнение и манталитет.

Еснафщина струеше от коментарите по три важни теми тази седмица - атентата в Париж, БДЖ и Джон Кери.

Първо смешките на тема Джон и Джим Кери се изтъркаха - беше забавно, когато премиерът Борисов обърка имената на актьора и държавника в предаването "Панорама". Но две седмици по-късно вече не е.

Да го гръмнат на жълтите павета ли?!

Второ - аман от мрънканици срещу ограниченията в центъра на София заради посещението на Джон Кери – прозорците трябвало да останат затворени, прането съхнало в хола и живущите трябвало да заобикалят, за да се приберат...

Ами, това е държавният секретар на САЩ все пак - човек, който вероятно е в челния списък с потенциални мишени на терористите. Ако го застрелят в България, какво правим?!

Няма как да опънем шатра в полето на Враждебна и там да се провеждат срещите на високо ниво. Затова, когато държавник от такъв калибър е у нас, щом трябва, няма да си отваряме прозорците, няма да простираме прането на балкона и ще заобикаляме, ако живеем в центъра.

Това е част от неудобствата, наред с преимуществата, да си на пъпа на София. И на който не му харесва, да се премести, където няма нужда са се налагат ограничения!

ЖП агония без край

По повод спирането на влакове - говорим за БДЖ - компанията, която се влачи по корем и има нужда от реформа, за да е безопасан, чист и рентабилен този транспорт.

А когато капацитетът на влаковете по дадено направление е няколко хиляди души, а пътниците са 400, това е разхищение. И за да спре то, трябва да спрат влакове - това е част от цената на реформата – твърди мерки, не танго. Защото е безумие държавата да продължава да налива пари в черна дупка.

А на мястото на спрените влакове, тя трябваше да осигури автобусен транспорт, който после да даде на концесия - тоест правиш реформа, но предлагаш алтернатива. И хората спират да недоволстват, защото животът им не блокира. А сега, агонията ще продължи. Ние пък ще продължим да се оплакваме от качеството на услугата, която предлага БДЖ.

Така, че - браво за смелостта да се започне такава непопулярна реформа. Жалко, че смелостта не достигна, за да бъде доведена до край.

"Шарли" с ракия и дистанционно

Масова еснафщина и по темата „Шарли ебдо”. Към тези, които обясняваха на всеослушание защо „не са Шарли”, уточнявам: "Аз съм Шарли" означава „Аз съм свободен и не ме е страх". Добре беше да го имате предвид в изказванията си. А те стигнаха още по нис/зко. Лидер на парламентарна партия заяви по телевизията, че не можел да се отъждестви с издание, което на няколко пъти фалирало.

Алоооо, от къде падате?! Какво общо има тук фалита?! Въпросният политик съвсем се закопа, като сведе терористичната атака в редакцията на френския сатиричен вестник, до битов инцидент – убедено предположи, че терористите били пияни или дрогирани и затова застреляли журналистите... Коментар, който по-подхожда на махалата.

Цитирам Стефан Моасе - живеещ в България френски журналист, който поставя еснафите на място: "Тези хора, които се отъркват във всяка идея и я принизяват до собственото си ниво, хората, които знаят цената на всичко, но не познават нито една ценност - по-добре си подредете собствената къща, преди да коментирате теми, които не разбирате.

Кабю, Волински, Шарб, Тиню, Оноре, Бернар Марис - да не говорим за останалите - не бяха просто карикатуристи, които се подиграваха с религията. Те бяха журналисти, за които всяка тема беше извор на вдъхновение... Да, те бяха пристрастни, бяха агенти-провокатори, които търсеха истината, натискаха по болните места, посочваха с пръст лъжците... Те се бореха срещу всеки вид потисничество - и ако то е било под формата на религия, се подиграваха и с нея. Но това не беше единствената им тема. Те се бореха и срещу крайната десница, срещу политиците, реакционерите, глупостта като цяло.

Преди всичко, бяха хора. И промениха по свой собствен начин - с рисунки и думи - лицето на Франция.

Затова, моля т.нар. журналисти и общественици от България, които парадират със своя гняв, огорчение и глупост - просто млъкнете.

И се опитайте да разберете какво означава да си журналист, преди да давате компетентното си мнение. Разберете какво означава да се бориш за свободата на словото. Научете какво означава да слушаш и да разбираш света, а не само да коментираш фактите от хола и да правиш революция с чаша ракия в едната ръка и с дистанционното - в другата.”

Стефан Моасе. Браво!

Свободата на печата се изхабява само когато не се използва - това пък е девизът на най-големият френски сатиричен вестник - „Канар аншене", получил терористични заплахи ден след атентата в "Шарли ебдо".

Такава е разликата между френската свобода на словото и българската. Жалко.