Споменът за неделния следобед дълго време ще витае в съзнанието на привържениците на леката атлетика. Денят се превърна в черен за Царицата на спортове, след като в рамките на няколко часа бяха разгласени шест положителни допинг-проби. Включително и на двама от най-бързите мъже в историята Тайсън Гей и Асафа Пауъл.
Едва ли някой се съмнява, че неприятната новина е началото на края на техните кариери. Каквото и да се случи оттук нататък - дали ще бъдат наказани за шест месеца, година или две, етикетът „допинг” ще тегне като неизтриваем белег върху визитките на двама от най-талантливите спринтьори, раждали се някога.
Гей е втори във вечната ранглиста на 100 м, а бившият световен рекордьор Пауъл е човекът с най-много слизания под 10 секунди в дисциплината. През годините и двамата са допускали много грешки. Въпреки всичко обаче те имаха своята подкрепа. В тях хората виждаха симпатични спринтьори, които просто страдат от недостиг на шанс, за да са „живи легенди”. Така беше до онзи ден, когато двамата сами разбиха митовете за себе си.
Уличиха ги в употребата на допинг, а това вече не е въпрос на късмет. Това е престъпление и Пауъл и Гей трябва да си понесат отговорността. Наказанието им трябва да бъде сурово дори наистина да им коства край на кариерите.
Признанията на двамата се приеха като трагедия в света на атлетиката, а въпросите заваляха като летен дъжд. Защо? Има ли някой полза от това? Може ли немислимото да се случи и най-великият Юсейн Болт да бъде уличен?
Засилиха се съмненията дали има вътрешна война в ямайския отбор, неприятна грешка ли е попадането на допинг в организма на едни от идолите в атлетиката или системно употребяване на забранени вещества?
Отговорите на някои от тези въпроси ще остават завинаги мистерия, на другите времето ще даде своята истина, а за трети, може би след години, ще чуем умилително признание в студиото на някоя американска водеща.
Пауъл и Гей ще остават голяма празнота в спринта. Няма да ги има двама от най-бързите, които бяха способни да победят всеки. В най-атрактивната дисциплина ще се появят млади и непопулярни спортисти, на които ще им трябва много време, за да докажат себе си.
Едва ли е имало спортен фен в онзи следобед, който да не се почувствал излъган и предаден. Със сигурност, чувството за измама ще тегне още дълго време над „магическите 10 секунди”, но случилото се е урок за всички състезатели. Те трябва да знаят, че никой не е застрахован да не бъде хванат, ако използва нещо забранено, че щом уличават най-силните, то могат да разкрият всеки решил да пристъпи линията на закона.
И така трябва да бъде. Необходимо е борбата с допинга да е безкомпромисна. Наказанията за провинилите се да са тежки. Редно е да се търси наказателна отговорност не само от атлетите, а и от техните треньори, защото когато спрат правата на някой състезател, хората около тях продължават свободно да разпространяват съмнителни лекарства.
В последните години треньорът на Асафа Стивън Франсис има повече допинг-прегрешения, отколкото атлети в групата си. Крайно време е контролът и санкциите да засегнат и националните федерации, за да бъдат наистина стимулирани да се борят с допинга.
И за финал сравнението с българска действителност е неизбежно. Четирима от хванатите в неделя атлети веднага изразиха своите становища. Признаха вината си, заявиха, че са допуснали грешка, извиниха се на привържениците си и поискаха прошка от семействата си.
У нас по традиция е точно обратно. Месеци след публикуването на положителния тест. Нито звук, нито стон. Мислят се теории на конспирацията и когато се измислят звучат толкова фалшиво, че и малките деца не искат да им вярват.
