Не е вярно, че след четвъртото ужилване се свиква. Точно обратното – емоцията е още по-силна от предишния път, защото винаги е неочаквана. И това важи с пълна мощ за един от най-големите артисти в съвременната поп култура – Стинг. И той е може би единствената голяма, световна, истинска звезда, която за малко повече от 20 години е гостувал у нас рекордните четири пъти.

Жилото, което гали. Така най-точно може да се опише въздействието от щастието да чуеш на живо Fields Of Gold, Desert rose, Fragile, Shape of my heart, An Englishmen in New York, If I Ever Lose My Faith In You, Message In A Bottle, Every Breath You Take – песни, които никога няма да омръзнат на феновете, защото с годините златото в тях блести още по-силно.

19 май 1996 г. Невероятно, но факт!

„София мюзик ентърпрайсис“ обявява концерт на Стинг – звезда в апогея на славата си, току-що издал албума Mercury Falling. Новината звучи невероятно, тъй като в първите години на демокрацията у нас идват немалко чужди музиканти, но далеч не толкова известни. Картинката започва да става обнадеждаваща през 1992 г., когато на стадион „Академик“ е концертът на Ян Гилън, подкрепен от хиляди фенове, недоумяващи точно какво става в центъра на Балканския полуостров. След това в България дойдоха „Содом", „Скорпиънс", „Аксепт", „Айрън Мейдън", Робърт Плант и Джими Пейдж, Рони Джеймс Дио, „Уайт Снейк", Джо Кокър, Джеймс Браун, Крис де Бърг, „Дийп Пърпъл" ...
 
Стинг пее в зала 1 на НДК по утвърдена схема – най-големите си хитове, заедно с парчета от новия албум. Тогава стават ясни две неща: първо, че след Стинг България ще бъде предпочетена като дестинация и от други негови колеги, и второ – че в НДК звукът може да бъде перфектен.

Още през 1996-а Стинг показа, че е способен да сгрее с гласа няколко хиляди човека едновременно и че това е качество, присъщо само на най-големите.

12 юни 2006 г. Концерт край морето

Десет години по-късно, Стинг пя на брега на Черно море, на стадиона в Несебър, в камерен формат, в компанията само на трима музиканти, пред повече от 20 000 човека, част от турнето Broken music. На концерта отново звучаха предимно хитове.

Изненадата беше кавър версия на Blackbird на „Бийтълс", а десертът – една невероятна импровизация на Roxanne – песента, която се изкачва до върха на класациите и поставя началото на световната кариера на The Police. Между парчетата Стинг питаше на български „Как си" или просто казваше „Благодаря". 

Същите реплики на родния ни език отправиха и момчетата от групата Fiction Plane, в която свири Джо Съмнър – едни от тримата синове на Стинг, чийто глас има поразителна прилика с този на прочутия си баща. Fiction Plane е подгряваща група в Broken music tour - турнето на Стинг, започнало седмица по-рано в Лисабон, а след Несебър продължило в Истанбул, Атина, Солун, Нови сад, Будапеща, Братислава, Милано, Неапол, Лион, като последният от 30-те концерта е във Вилнюс, Литва. Като цяло – все места, които през 2004 г. липсват в Sacred Love Tour.

Шоуто в Несебър ще се запомни и с многото светлинни ефекти, подсилени от естествени светкавици, които обаче не успяха да се превърнат в дъжд. Първите капчици заваляха след последните акорди на финалното парче... 90-минутният концерт завърши с обещанието за нова среща, която феновете се надяваха да не е след нова 10-годишна пауза.

София, 7 юни 2011 г. Стинг обеща и се върна!

Стинг обеща да се върне за трети път в България и го направи, а бонусът бе лична среща с български фенове. Този път концертът бе част от турнето Symphonicity.

След камерните формации в първите две гостувания, този път Стинг се развихри на софийския стадион „Георги Аспарухов“, заедно със своя бенд и Софийската филхармония с диригент младата американка Сара Хикс. Пътешествието във времето чрез хитовете на Стинг бе направено с интересни оркестрации и много възможности за солови изпълнения на нашите музиканти.

16 септември 2017 г. Само две песни...

След трите предишни концерта у нас, може да кажем, че Стинг никога не е пял повече от 90 минути и никога не е пропускал да изпълни най-големите си хитове. 

„Арена Армеец“ беше разпродадена седмици преди събитието, а сред публиката имаше зрители от всички поколения. Отново имаше дами, които въздишаха по перфектната фигура на 65-годишния идол, но този път заслужено внимание получи и вече 40-годишният Джо Съмнър. Най-големият от шестте деца на Стинг пя сам, но на няколко пъти се включи в дует с баща си.

Концертът бе част от турнето 57th & 9th, в което Стинг представя парчета от най-новия си едноименен албум (2016). От него обаче прозвучаха само Petrol Head и 50,000. Любопитно е, че 57th и 9th са две улици в нюйоркския квартал Манхатън, през които Стинг минавал всеки ден, за да стигне до звукозаписното студио...

Останалата част от репертоара тази година бяха осем хита от времето на The Police (Synchronicity II, Spirits in the Material World, Every Little Thing She Does Is Magic, Message in a Bottle, Walking on the Moon, So Lonely, Next to You, Every Breath You Take), както и част от вечните песни на Стинг като солов изпълнител – If I Ever Lose My Faith in You, Englishman in New York, Mad About You, Fields of Gold, Shape of My Heart, Desert Rose и на финала – Fragile.

Както и на концерта в Несебър, една от изненадите бе свързана с Roxanne, която в един момент се преля в Ain't No Sunshine на Бил Уидърс, за да завърши отново с Roxanne. Чухме и още един кавър – Ashes to Ashes на Дейвид Бауи. 

За Стинг

Истинското му име е Матю Гордън Съмнър. Роден е през 1951 г. в Уолсенд, Нортъмбърленд, Англия. Още от ранна възраст иска да стане музикант, но завършва висше образование за учител по английски. Работи като такъв в продължение на няколко години, през които свири с различни групи като Last Exit, включително и провинциална джаз група от старото поколение. Там получава и прякора си Стинг (което на английски означава жило) заради пуловера на жълти и черни ивици, в който приличал на пчела.

Въпреки че страстта му са джазът и бас-китарата, възходът в кариерата на Стинг започва с The Police, сформирана през 1977 г. В нея участват още Стюърт Копланд (ударни) и Анди Съмърс (китара). Стинг е носител на 16 награди „Грами“.