Конкуренцията е голяма сила. Преди време прочетох книга, посветена на общественото хранене по времето на комунизма. Беше интересна, върна ме години назад, когато у нас разнообразие нямаше. Бяха години, в които бозата се предлагаше в разфасовки, струващи от 4 до 12 стотинки. Мекиците бяха по 6 стотинки и имаше вечна разправия с бабите на мекичарницата на днешната “Витошка”, срещу кино “Млада гвардия”, да ги поръсват с повечко пудра захар.

За Америка научавахме от постоянната изложба на тогавашното посолство на САЩ, до което беше любимата сладкарница “Роза” с неповторимата паста “Маркиза”. Стотинки за нея си набавяхме от езерото пред театъра, които си вадехме с пръчка, на върха на която слагахме пластелин. Днес вече е друго. Световни вериги за бързо хранене са тук. Но... има нещо по-интересно.

Вървя по улицата и виждам каравана от тези, които знаем от американските филми. Дължината и е със задокеански размери и е специално подготвена за приготвяне на сандвичи. Симпатичен човек се суети около нея. Оказва се, че караваната наистина съвсем наскоро е докарана от Америка.

По думите на човека, който се занимава с последни приготовления преди пускането ѝ в експлоатация, това е било истинско приключение. Най-трудно било да я прекарат през тесните софийски улици. Минавах на едно билетче разстояние, споделя той.

Всъщност тези каравани са легендарни. Сега пък, веднъж паркирана, се превръща в кухня за приготвяне на сандвичи и на място веднага получаваш класически американски бургер. Целта освен друго, е и този легендарен сандвич да е на ниво.

Намерението е съвсем сериозно, защото с приготвянето на сандвичите се е захванал Цветомир Николов, който тази година грабна кулинарната купа на България.

Любопитно е как такъв човек се захваща да прави сандвичи в каравана.

Но целта му е не просто да прави бургери, а те да са с перфектно качество и най-вече с истински продукти. Питките се поръчват от конкретна фирма, защото трябва да са с точно определен размер. “Не може да са с размер по-висок от два пръста. Няма как да си отхапеш от подобен сандвич”. Логично е това твърдение. Все пак става въпрос за хранене, а не за гимнастика по широко отваряне на уста.

По неговите думи качеството на телешкото месо е възможно най-доброто. Беконът се покрива със специална марината, сосовете също се правят така, както трябва. Готвачът е категоричен, че това е истинска храна, а не просто нещо, което си купуваш, за да си залъжеш глада.

Тази практика у нас – да хапнеш нещо просто за да не си гладен, е доста порочна и за жалост продиктувана от безпаричие. Затова ни продават “баница”, каквато не е описана в нито един рецептурник - без яйца, истинско сирене, кисело мляко и масло. Всякакви неща, които никой не би си направил в къщи и не би ги дал на децата си.

Качеството на общественото хранене е показател за културата на един народ. Сигурно затова все още може да чуеш коментар, че не е както вкъщи. Защо? Все пак, за да съм честен, много хора у нас вече предлагат алтернатива. Има откъде да похапнеш истинска баница, да получиш вкусен сандвич и да изпиташ удоволствие от храненето.

Някой ще каже, че всичко се прави в името на печалбата. Какво лошо в това, щом води до качество?