Едно българско „Рено 5” – с пловдивска регистрация, беше сред звездите на търга за класически автомобили, който аукционната къща „Сотбис” проведе в Париж тази седмица.
Реното е докарано във Франция отдавна. Напуснало е България още докато е било сравнително ново, но „българската следа” остава – защото и сега колата е с българските си документи.
Впечатляващо е и много запазеното ѝ състояние – единствената промяна по колата е направена, когато собственикът ѝ решава да смени седалките с кожени. Всичко останало по нея е точно като в деня на излизането ѝ от завода.
Тази кола съвсем не е обикновена – става дума за състезателното чудовище „Рено 5 Турбо” (във вариант „Турбо 2”), което освен това е само на 5964 км.
Макар да прилича на обикновеното „Рено 5” – особено популярен през 70-те и 80-те години френски малолитражен модел, от който са продадени близо 5,5 млн. екземпляра, „Турбо” е кардинално различен – познава се още на пръв поглед, и особено добре си личи за какво иде реч, ако човек погледне задната му част.
Задната следа е уголемена, зад двете врати има огромни въздухозаборници, които не са само за красота, а зад седалката на шофьора е поставен 1,4-литровият двигател с турбо „Гарет T3”.
Цялото задно окачване е преработено заради новото разположение на двигателя – в нормалния модел той освен че е отпред и задвижва предните колела, е доста по-маломощен. В най-слабия вариант на „Рено 5” мощността на 0,8-литвовия агрегат е скромните 37 к.с., а максималната скорост, която той позволява – някъде между 120 и 130 км/ч. Ускорението от 0 до 100 е истинско приключение – отнема над 22 секунди.
Съвсем различна е историята на „Турбо” обаче, който всъщност е правен на първо място за състезания, и едва след това – за нормални пътища. Моделът става много популярен и отдавна се е превърнал в легендарен пример за автомобилостроенето през 80-те години.
„Рено 5 Турбо” дебютира през 1980 г. и още при първото си участие в Световния рали шампионат печели не кое да е състезание, а рали „Монте Карло”. Двигателят му е съвсем не е тридесет и няколко „коня”, а 158. Когато се появява на бял свят, това е най-мощният френски автомобил.
Общо от този модел са произведени около 1800 бройки.
През 1983 г. се появява и „Турбо 2”, с който „Рено” се опитва да намали разходите, като запази впечатляващите динамични характеристики. Така някои алуминиеви елементи са заменени със стоманени, например, но двигателят оставя същият, а максималната скорост – 200 км/ч. От този втори вариант са произведени почти двойно повече бройки – около 3200.
Автомобилът, продаден в Париж, е в чудесно състояние, както личи и от снимките в галерията (вижте по-горе), а километрите му означават, че през по-голямата част от живота си този почти 34-годишен екземпляр бил обгрижван не като средство за придвижване или дори състезание, а като колекционерска вещ.
На търга в Париж автомобилът беше продаден за почти 90 хил. евро.
Това обаче не е краят на историята му, а само първият ден от новия живот на състезателния звяр с пловдивската регистрация.
Вижте още за автомобила и връзката му с България в репортажа на кореспондента ни в Париж Десислава Минчева:
