"Мога ли да Ви наричам "маестро"? Това е първият въпрос, който задавам на Мартин Панталеев, главен диригент на Софийската филхармония. С усмивка на лице той казва, че е последният, който може да отговори утвърдително.

Да спечелиш това обръщение е въпрос на чест, то се дава от другите и трябва да си го заслужиш. Така обяснява Мартин отказа да се провъзгласи за маестро. Веднага обаче се сещам за много хора, които с лека ръка се съгласяват да бъдат наричани "интелектуалци"...

Кой е човекът, който отказва да се нарече сам "маестро"?

Мартин Пантелеев е роден в София в семейство на музиканти. От 4-годишен започва да учи цигулка, от 1983 до 1995 учи в Националното музикално училище „Любомир Пипков”. Продължава образованието си в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” в класа по цигулка на проф. Йосиф Радионов. Учи и дирижиране и композиция при акад. Васил Казанджиев и проф. Пламен Джуров. По-късно завършва и майсторските класове на проф З. Брон в Хамбург и проф. И. Нийман в Майнц и Лондон.

Проф. Влади Симеонов оценява отрано неговия талант и още през 1985 г. и го кани като концертмайстор на Младежка филхармония „Пионер” . На 9-годишна възраст Мартин за първи път изнася концерти в Италия, Гърция, Бразилия и Русия.

От 1999 г. като втори диригент на престижната "Филхармония на нациите", създадена от Ленард Бърнстейн и Юстус Франц, изнася над 1000 концерта в Европа, Азия и САЩ.

Спирам до тук, защото има още много, което да се каже.

Срещам се с него, воден от любопитство. Търся отговор на въпроса каква е тази професия и какво означават жестовете, с които той ръководи оркестъра. Оказва се, че диригентът е посветил няколко текста в личния си блог Pantelife.Wordpress.com на тази тема. Самият искал да разкаже на приятелите си на разбираем език какви са тези движения, които приличат на някакъв странен танц.

Обяснението е интересно. Според него през диригента преминава творба, създадена от гениален човек. Самата творба е дело с огромен духовен заряд, която се предава през диригента към оркестъра, за да се пресъздаде в музика, отиваща към публиката, която от своя страна да се понесе в собственото си емоционално извисяване. Това с публиката е мое допълнение, защото така си мисля.

Дажбе и по време на репетиция, когато има прекъсване и корекции, не може да не усетиш вътрешен трепет. Дори само гледката е впечатляваща. Един оркестър и всички инструменти са плод на човешкия стремеж към духовност и извисяване.

Дирижирането според Пантелеев – извън блясъка на представлението и шумните аплодисменти, е тежка професия.

Да дирижираш сложни произведения, някои от които са с продължителност няколко часа, и да го направиш по най-добрия начин, е въпрос на огромна концентрация и физическа кондиция. Правиш го пред взискателна публика, която не псува футболисти по терена, а цени прецизното изпълнение.

Ето и нещо, което сигурно не знаете за оркестрите. Щрайхистите изпълняват средно между 15 000 и 20 000 ноти, духовите доста по-малко, но затова пък се чуват повече, тъй като са солистично изнесени в партитурата. Напрежението за устните мускули, челюстта, белите дробове е огромно. Това обаче не значи, че работата на един музикант със струнен инструмент е по-лесна.

Диригент без оркестър няма, но според Мартин Панталеев отговорността е негова – на диригента. Синхронът между него и изпълнителите е много важен. Оркестранти казват, че щом усетят неподготвен диригент, те просто си изпълняват произведението и не му обръщат внимание. И все пак без диригент оркестър от 1000 или 2000 души с различни инструменти трудно би се справил. Най-малкото защото има композитори, които просто не са отбелязали, да речем, места за смяна на темпото.

По света има зали, където може да заемете място от което да наблюдавате концерта така, че диригентът да е пред вас. Ако ви се удаде такава възможност, го направете.

Ако в зала "България" поставят камера и един монитор, за да се вижда публиката диригента в лице, ще е видите как едно произведение преминава през духа и ръцете му...

Вижте видеото: