Снимай! Не убивай!
Снимането на диви животни не е по-лесно от това да ловуваш
  • Последни
  • Най-четени

Коментари: 0
  • 1
    0

Ловът е стара традиция и по някакъв начин това занимание е дълбоко заложено в човешката природа от векове. В наши дни да си ловец е скъпо начинание, модерно в някакъв смисъл за определена категория хора и бизнес. В крайна сметка щом има такива, които харесват това и го правят по правилата, в това няма нищо лошо. Не трябва да се забравя, че освен платено ловуване, има и санитарен лов, който е регламентиран и в някакъв смисъл полезен за самата природа. Поне така се твърди, но не за това става дума, а за нещо друго.

Ранна утрин е около 3 часа сутринта. Нашата група се готви да поеме към укритието за снимане на лешояди. То е направено с подкрепата на холандски проект „Новото тракийско злато“ в планината над село Горно поле. Мястото е изключително. Чиста дива природа. В момента, в който излизаме, първо поемаш дълбоко въздух с аромати, които трудно можеш да изброиш, а вдигнеш ли очи към небето, потъваш в пъстрата звездна черга на простора обсипан от мъждукащи звезди. Ние обаче поемаме по земния си път на този фон към нашата цел - да снимаме едни от най-интересните обитатели на местната планина - лешоядите. На това място най-често се срещат Белоглав лешояд и Египетски лешояд. Рядко може да се види и Черен лешояд. Тези красиви птици имат славата на „санитари“ на природата и това се дължи на факта, че като се хранят с мърша, те унищожават микроорганизми и болестотворни бактерии, причинители на тежки заболявания.

Задачата ни е да ги заснемем и както вече казах, за целта ние малко след 4 часа сутринта пристигаме на укритието. То е специално направено за да може от него да се снима, без да бъдем забелязани от птиците. За целта от него не се излиза, не се водят разговори, вътре цари абсолютна дисциплина. Не се бърза дори да се снима при появата на първата птица, защото те дори са нещо като „разузнавачи“, а забележат ли безпокойство в нея, останалите не пристигат на мястото. Първият посетител на място е лисица, която не снимаме. Не снимаме до момента, в който на място не пристига група от около 20 лешояди. Чака ли сме около 3 часа с много търпение, което винаги се изплаща. Гледката е неповторима. Лешоядите са накацали на около 50 метра от нас на скален ръб, а зад тях картината се променя с настъпването на деня. Изпаренията от долините се вдигат нагоре и това придава още по хубаво усещане и визия.

Всеки от нашата група се е отдал на снимане и търси своя кадър. Ако има нещо което не е в наша полза, това е че птиците очевидно не са гладни и са доста лениви. Така ние нямаме схватките между тях и повече динамика, което прави снимките доста еднотипни, но какво от това. Всеки от нас знае, че това е въпрос на шанс. За да извлечеш максимално качество, трябва да снимаш с дни, но време за това нямаме.

Въпреки това сме щастливи. На прекрасно място с чиста и прекрасна природа, а пред нас птици и животни от дивата природа в естествената им среда. Като казвам животни, шансът ни изпраща и една млада женска вълчица, освен лисицата. С напредването на деня времето става топло и птиците стават още по мудни и така след около 6 часа ние напускаме мястото за снимане. Няколко думи за групата.

Хора с различни професии, но с обща обич към природата и страст да я показват такава каквато е. Жива и многообразна. Пътуването е част от кампания на една от веригите за фотографска техника под мотото „Снимай! Не убивай“. Те са се заели със задачата да организират фотопленери, които да дават възможност на различни хора да снимат на красиви места у нас. На лице е интересно сътрудничество. Една от целите е да се посещават ловни стопанства.

Причината е проста. Ловният сезон е сравнително кратък, а през останалото време в тези стопанства може да се снимат техните обитатели. Добра идея. Според управителя на стопанството „Студен кладенец“ Георги Шереметев, където също има изградени две укрития за снимане на лешояди, именно любителите на фотография, свързана с диви животни е един от големите резерви за да може тези места да се посещават извън ловния сезон, а и всякакъв друг вид природен туризъм.

Независимо от мотото на кампанията, тук не става въпрос за противопоставяне между ловци и любители на природата. В нашата група дори имахме човек, който е интересен пример. Иван Иванов, който освен всичко останало се оказа кмет на Севлиево е бил 20 години ловец. Преди около 5-6 години захвърля пушката и днес е страстен любител на фотографията, на диви животни. Според него, снимането на диви животни е доста по-трудно занимание от лова, а освен всичко останало по някакъв начин си приличат. Неговият разказ е много интересен и може да го видите в единия видео материал.
 

  • 1
    0
Още по темата
0 Коментара
  • Най-старите отгоре
  • Най-новите отгоре