Митко, който спи под звездите
Едно истинско момче, което не е лишено от нищо, но сърцето го води към истинските неща
  • Последни
  • Най-четени

Коментари: 3
  • 5
    0

Температурата е около 3 градуса, а слънцето още не се е показало, но е време за ставане. Мястото е под връх Ибър в Рила планина. Тихо е и само от време на време се чува лай на кучета и звънците на кравите. Часът е малко след шест сутринта и е време за ставане. Стадо от над 500 крави трябва да бъде заведено към едно от пасищата в района. Така започва денят на Митко и баща му Николай, които през лятото живеят в тази местност на Рила. Те са от село Равно поле, източни Родопи, но всяка година докарват стадото тук заради по-добрата паша.

За Митко, който е на 12 години, това е най-любимото му занимание. Той предпочита да е в планината и за него това е всичко, което иска да прави. За него няма никакво значение дали е студено, топло или се задава буря. Средата, която го заобикаля му дава всичко. Освен задълженията, които има, а те не са малко, той открива и съзерцава по свой начин красотата на природата. Изследва всяка подробност и може цял ден да ви показва, какво се случва на това на пръв поглед пусто и сурово място. За него най-хубавата маса за хранене е огромен камък, където закуската е филия с лютеница, домашно сирене и лук. Обядът също е там. За вечеряте се грижи сам, а деликатес е пъстървата, която лично е наловил. Предпочита да я лови с ръце, нищо, че водата е ледена. За него това не е проблем, а заниманието може да продължи и два часа. Още по-забавно е как утолява жаждата си. Просто се навежда и пие вода от реката. Какво ли би си помислил някой вторачен в детето си родител при тази гледка?

Неговата спалня е на открито под звездите, нищо, че си имат палатка. Причината да спи навън е, за да е винаги готов с баща си да станат, за да прогонят обикалящите стадото вълци. Появата на хищниците е единственото нещо, което нарушава спокойствието. С появата им във въздуха започва да витае особено напрежение и за хората и животните това е момент на сериозно напрежение. За Митко това не е кой знае какво, защото никога не е бил плашен с мечки и вълци. Така го възпитава баща му. През зимата той дори успява да убие вълчица, за което разказва все едно е изиграл някаква компютърна игра.

Митко не се различава от останалите деца по нищо. В планината е прочел задължителните за лятото книги. Впечатлява с познанията си, а чувството му за хумор е чудесно. Признава, че повечето му връстници не биха избрали неговия начин на живот, но това не го интересува. Той си го харесва и не би го заменил за нищо на света. С тъга признава, че идва края на лятото и ще трябва да ходи на училище и да живее скучно. Ще трябва да чака цяла зима, докато отново се върне под връх Ибър със стадото, под небето, обсипано със звезди, ухаещите на билки поляни, ледените реки и всичко, което само природата може да ти даде.

  • 5
    0
Още по темата
3 Коментара
  • Най-старите отгоре
  • Най-новите отгоре