Ранна мъглива утрин е и въздухът е изпълнен с онези малки капчици, които не са дъжд. Вдигам поглед и виждам как върховете на боровата гора сякаш подпират пелената на мъглата. Вървим по криволичеща пътека в гората. Всичко е притихнало. Целта ни е да стигнем до малък обособен участък от бели мури, за да се вземат проби и да се установи тяхната възраст.
Мястото е Рила планина. Къде, няма значение. Не за друго, а защото това е едно от местата, където има запазен участък от гора във фаза на старост на възраст около 300 години. Ние сме една от малкото държави в Европа, където подобни вековни гори все още има. Те са около 4-5% от горският ни фонд и са разпръснати на различни места.
Причината все още да съществуват е, че са на трудно достъпни места и не е оправдано да се прокарва път за количеството дървен материал. Иначе, всеки занимаващ се с дърводобив би се просълзил от качеството им. Не е нужно да си голям специалист за да ги разбереш. Представете си дърво, право като струна с височина 30-40 метра и диаметър над метър и с чудесни качества като материал.
Наблюдавам наши учени, които работят по изучаването на участъка и взимат проби за установяването на възрастта, точно около подобни дървета. Наблюдавам тях, после вдигам поглед нагоре и обратно. Нашето човешко присъствие и мащаб е нищожен. Какво да кажем през призмата на времето. 300 години израстване. Време, в което ние дори не сме в състояние да проследим поколението на собствения си род. Ако тези дървета бъдат оставени да достигнат пределната си фаза на старост, всеки един от нас ще е далечно минало, изгубено в дебрите на дигиталния свят, в който живеем.
На това и други подобни места, животът не е само в дърветата, но те са тези формиращи базата на тази среда. Сигурно в гората не се замисляте когато видите повалено старо дърво какво се случва в него и около него. Просто е. Кипи невидим за нас живот. Видими са гъбите, но животът кипи под формата на плесени. Какво да кажем за разграждането на дървесината и нейното проникване в почвата? Лесно е да си кажем, че от това се интересуват шепа учени, но на практика това са процеси, които са важна брънка за да живее “организмът” на природата.
Така е и при нас хората. Не е възможно да премахнеш нито един елемент от собствения ни организъм. Направим ли го, означава дисбаланс и смърт. В природата не е по-различно и това е разбираемо, защото принципът е същият. Най-вероятно, генното инжинерство ще променя определени детайли и ще стимулира или ограничава определени процеси, но никога няма да може да разруши нашето ДНК. Интересно е това, че ние не гледаме на природата по този начин. Възприемаме я като някаква даденост от която може да се възползваме днес, според собствените си краткосрочни интереси.
Нашите учени казват, че вековните гори са своебразен Ноев ковчек. Там процесите са естествени и затова се подържа здрава среда. Липсва човешка намеса. Процесите ги управлява природата. Това са местата, където убежище търсят редки животински видове, нещо което е достатъчно показателно. Те не подлежат на принудително заселване. Не разбират от наредби и закони, а единствено от избор на подходяща среда за живот. Различни видове птици и бозайници са там, а не в изкуствено създадени гори, каквито у нас са много. В тях стопанската деиност е разбираема.
Факт е, че човекът винаги се е възползвал от горите и тяхното управление е научна дисциплина. Затова си имаме лесовъди, които трябва да се грижат за горите и те го правят. Без тях не може. Друга тема е как може да зависи тяхното възнаграждение от количеството добит материал в горските стопанства? Въпросът не е и само до дървения материал.
Горите по планинските склонове играят важна водозадържаща роля. У нас е наложено схващането, че проблемът с наводненията е поради непочистени речни корита. Това обаче не е вярно. Проблемът идва от премахнати горски масиви в планината, които играят важна водозадържаща роля, особено широколисните гори. Те не позволяват на водата да се отича бързо и така да стига до населените места. Тази бавно оттичаща се вода ни дава пълноводни реки и чиста питейна вода. Веднъж нарушен баланса се стига до необратими процеси. Публичните спорове и обвинения до известна степен изместват фокуса и се превръщат в персонални.
Докато гледам над себе си как мъглата се оттегля и върховете на величествените борове сочат към синьото небе си мисля, че у нас миналото, настоящето и бъдещето не са обща част от модела ни на мислене. Цари безпорядък, които е подчинен от моментния ни интерес. Днес на дневен ред е въпросът, че около 10% от горите ни, които са вековни, трябва да бъдат обявени за защитени и да бъдат оставени да се развиват по правилата на природата без човешка намеса. Около това се обединяват и неправителствени организации и представители на държавата.
Мнението на нашите учени, вижте във видеото.
