Да си обичаш и защитаваш родните дадености е въпрос на отношение към родното място. Където и да отива човек, винаги в крайна сметка, някъде дълбоко в себе си пази онзи трепет към родното. Проявата на криворазбран патриотизъм вече е въпрос на заблуда, ако не и на нещо още по-лошо.

С усмивка на лице отговаря семейство, което има малък ресторант на остров Лимнос в Гърция, когато искам да снимам не другаде, а в кухнята. Те не просто не отказват, но и не започва някакво лутане да се прибира едно или друго и да се забърсва нещо. Не.

Те ме оставят да ги снимам, докато правят вечеря за гостите на ресторанта. Чисти се риба, нарязват се на колелца калмари, задушават се скариди, прави се сос към тях, а от скарата се носи аромат на риба, която се пече на дървени въглища. Моето присъствие води по-скоро до оживление. Те се смеят и си разменят неразбираеми за мен реплики. Сръчни са и работят бързо. Всеки си знае работата.

Те са толкова въодушевени, че дори започват да ми позират, нещо, което аз не искам и се договаряме да не правят. Впечатлен съм от тяхната дружелюбност и я оценявам. Затова и аз работя бързо. Разделяме се с усмивка на лице и пожелания за късмет.

Забележителен е подходът на тези хора. Напълно съм наясно, че може и да не са напълно искрени, но с нищо не го показват. Поминъкът им е туризъм. На Лимнос друго няма. Тези хора са се научили много отдавна как се общува с туристи, дори и с такива като мен. Искаш да снимаш? Добре.

Фактът, че сядам да опиша това отношение, е също някакъв вид реклама. Показват откритост, любезни и усмихнати са. Това се нарича автореклама. Те сами си се рекламират. Няма викачи пред заведенията, не се раздават някакви брошури. Достатъчно е, че техния ресторант е на хубаво място и от там нататък, всичко е в техните ръце.

Преди години, когато Турция решава да разивива туризъм, правят интересна кампания. Започват телевизионни предавания да научат хората по места, как се подрежда маса и всичко необходимо, за да бъде обслужването на ниво. Да се занимаваш с това какво лого да съчини някой за доста пари, не е обслужване и отношение. И у нас има места, където хората разбраха, че всичко е в техните ръце.

Проблемът е, че у нас все още живее очакването, че държавата, каквото и да означава това, ще помага и ще води туристи. Сигурно и това има значение, когато става въпрос за облекчаване на визов режим или необходима инфраструктура, но доброто отношение и обслужване се прави от човек за друг човек. Това е лична проява, а личните прояви ни касаят и засягат винаги най-силно.

Така си отнасяш усмивката и добрия спомен, който никога не се знае, дали няма да те отведе пак при тази гръцка фамилия, която знае как се прави туризъм. Такъв с човешко лице.