Ранната утрин през зимата в Копривщица е особено красива. Ако се покатериш на някоя поляна над града, се открива невероятна гледка. Димът от комините се издига лениво нагоре. Градът се намира под похлупак, а над него билата на планините са озарени от първите слънчеви лъчи. Цари невероятна тишина, смущавана единствено от лай на кучета. Всичко е покрито от блещукащи кристали с невероятни форми. Времето е доста студено и въпреки красивите гледки, на човек му се иска да се скрие до някоя бумтяща печка.

Копривщица е красива и има какво да се види, но ако се разхождате само в града, това би ви отнело няколко часа. За жалост твърде малко хора се възползват от други дадености, които не са за пренебрегване. Сравнително лекият терен е добър и за велотурове. В близост има и езера. Всички тези възможности ме срещат с Ясен и Снежана. Те са първите хора, пристигнали на това място, наели къща и искащи да покажат на туристите, че Копривщица не е скучно място. Когато влизам в къщата, вътре все още кипи усилена работа. Снежана закача пердета на уютния закрит чардак. Приятели подреждат съдове по рафтове, а Ясен се върти с бормашина в ръка в очакване да получи указания, къде трябва да бъдат закачени разни красиви елементи, за да получи вътрешния интериор на къщата такъв облик, какъвто Снежана иска.

Няколко души са първите гости в къщата, но всеки се захваща да помага. Един се втурва да приготвя вечерята, друг мие съдове, трети пренася разни неща. Според Снежана това не е хотел, а място където всеки гост е част от ежедневния живот в къщата. Това според нея ще дава допълнителен уют. Мястото е направено за хора, обичащи природата. Хора, които искат да карат колело по поляните и в гората, или да се впуснат с каяк в някой от близките язовири, и след това да се приберат в наречената от тях “Къща без име”.


Въпреки че е зима, Ясен организира групата и я отвежда до намиращия се на няколко километра язовир Душанци. Гледката е прекрасна. Ясно синьо небе и гладка водна повърхност, върху която се отразяват заснежените била на Стара Планина. След кратък инструктаж, групата се отправя на разходка в езерото. Според Ясен не е нужно да имаш опит, за да се качиш на каят. Като човек с много опит, той бързо обяснява най-важните правила и всички се понасят по гладката повърхност. Ако не сте правили това, то бъдете сигурни, че си заслужава. Каякът е един от начините да се потопиш в природата и да и се наслаждаваш по един непосредствен начин. Няма шум на двигатели и нищо не смущава обитателите й. Пълна хармония, между човек и природа. Времето в такива моменти лети бързо и почти два часа минават неусетно.

Ясен казва, че това ще е само част от това, което ще искат да предлагат на туристите. Докато пътуваме обратно, той не спира да се оглежда за склонове, където би могло да се кара Зимен кайт. С маршрутите за каране на колело около Копривщица се е заел още с пристигането. Денят минава неусетно и не ти се иска да си тръгнеш, докато си вперил поглед в пушещите комини и обсипаното със звезди небе.


Повече за карането на каяк през зимата вижте във видеото.