Почти няма човек, който да не се радва на снимки на диви животни, които трудно би срещнал в природата. Ние може да вървим в гората и около нас да се чува цял хор от пеещи птици, но колкото и да се оглеждаме, няма да ги видим.

Все пак не е невъзможно, особено ако човек се захване да изучава техните навици и реши да се посвети на този тип фотография, която си поставя за цел да заснеме и най-редките видове. У нас има такива хора и е много интересно, че това са особена категория хора.

Те не просто обичат природата, но и повечето от тях не го правят за пари или поне няма кой да им плаща за това. Въпреки това, някои от тях снимат отлично и по нищо не отстъпват на професионалисти, каквито по света има.

Целта ми е да стигна до Източни Родопи. Това е от онези кътчета у нас, които са природно богатство не само за нас, но и за цяла Европа. Няма нищо случайно в това, че години наред холандци, швейцарци и други дарители дават средства, за да се опазва природата по тези места.

Спомням си холандци, които ми го обясниха много просто. Знаем грешките, които ние допуснахме и затова се възхищаваме на това, което имате и то трябва да се опази. Възхищават се не само на природата, но и на усещането за свобода и човешко отношение. Нищо, че на нас в Източни Родопи може и да ни се струва скучно и пусто.

За тях това е истинско богатство.

Точно там се срещам с Богдан Боев. Запознахме се преди няколко години и не сме се виждали, но светът е малък, а снимките му на диви животни достигаха не само до мен, но и до много други хора в социалната мрежа. Дълги години Богдан професионално играе баскетбол, но от години вече изцяло живее с фотографията в дивата природа.

Днес дори води туристи по различни места у нас, за да им помага да заснемат различни видове диви животни. Това са хора откъде ли не. Богдан е техният компетентен водач. За около 10 години той знае за дивите животни достатъчно, за да може да ги заснеме. Дори си е изградил собствено укритие, откъдето в хармония и без да плаши птиците да ги има на снимка. Престоят ни в неговото укритие ни дава всичко, което иначе няма да видим в една букова гора. Представление на кълвач, който си похапва орех, черешарка с меню от слънчоглед, а славей си прави следобедна баня.

Начинът, по който Богдан си е направил укритието е показателен за неговите познания. Свечерява се и поемаме към Маджарово. Това място е легендарно за любители на хищните птици. Десет години Марин Куртев с цената на много труд и усилия е изградил укрития за наблюдение и снимане на няколко вида лешояди, скален орел и какво ли не. Какво да кажем за вълк, лисица и чакали.

Вечерта минава бързо, защото се надяваме, че късметът ще е с нас и ще заснемем едно истинско представление, каквото само дивата природа може да ни даде. Денят ни започва в 5:00 часа сутринта, когато тихо мълком се вмъкваме в укритието. Вратата се затваря и започва нашето приключение. Говорене, пушене, дори кашлянето не е препоръчително. Необходима е абсолютна дисциплина. Не я ли спазваш, по-добре въобще да не си правиш труда да влизаш в укритието.

Ние за щастие сме хора, които знаят какво правят. Каца първият Белоглав лешояд. Тръгне ли си той, всичко е загубено. По традиция той е нещо като разузнавач и ако остане, това означава, че всичко е наред и за другите лешояди. Само аз си позволявам да снимам видео, защото шумът от затвора е еднократен. След час пред нас вече е цялата група. Имаме си и дава Египетски лешояда. Неусетно минават 12 часа.

Излизаме, когато слънцето вече е ниско и с мека топла светлина гали поляните. Пътуваме към Маджарово. Марин с гордост ни показва дефилето и реката. Доброволци са почистили и последното пликче. Доброволците са неговата гордост. Идват по тези места и безвъзмездно почистват това, което други безотговорно са замърсили.

Седим в природозащитния център в Маджарово и трескаво си разглеждаме снимките. Показваме ги един на друг. Чуват се възгласи на радост. Докоснали сме се до дивата природа с такт и уважение и тя ни се е отблагодарила. В нея трябва да влизаш внимателно и когато си тръгнеш да го направиш все така внимателно без следи, все едно никога не си бил там. Тогава утре тя отново ще разкрие пред теб и най-съкровената си красота.

Вижте и видеото: