„Вярваме в доброто”: Иван от „Младост” – от живота на клошар до спасението
Това е един разказ, който е тук, за да докаже, че чудесата се случват
  • Последни
  • Най-четени

Коментари: 0
  • 11
    0

Минавайки всеки ден по натоварените булеварди, виждаме десетки бездомни хора. Те лежат на земята, те просят, те са безпомощни. Често подмятаме по някоя стотинка, за да успокоим съвестта си и след пет минути забравяме. А там, на следващия ъгъл чака поредния бездомен човек, който моли за помощ.

Спасен живот: Как Иван, който живее на пазара в „Младост” 1, намери работа и дом? Мъжът среща Милена Момчилова, която месеци наред води битка за съдбата му

Историята на Иван не е такава. Той никога никого не е молил за помощ. Помощта идва при него в лицето на журналиста Милена Иванова-Момчилова, след като нейната дъщеря попада на Иван на пазара в „Младост – 1” и загрижена за вида му моли майка си да му намерят дрехи. Градусите са 40, края на юли, а кожата на краката му се е сраснала с панталона.

Продавачите на пазара разказват на Милена, че Иван е там от около година и половина – вероятно от толкова и не се и къпал. Често го хранели  – приели го като син, общували понякога, но най-често му давали каквото остане от непродаденото.

Най-тежко му било в студените дни и нощи, как е издържал и днес той казва, че не знае.

С болка Иван разказва за един от няколкото пъти, в които група роми го набили без причина. Боят за него приключил със сцепена вежда, счупен нос и ритане в краката и кокалчетата. Именно това ритане довело до рязко влошаване на разширените вени, от които страдал.

Милена разказва, че когато намерила, Иван бил в толкова тежко състояние, че краката му били пред ампутация.

„Стоеше в най-голямата жега в края на юли, облечен в дебели якета, а лицето му беше в рани от силното слънце. Той умираше пред очите на всички. Състоянието му се влошаваше драстично”, разказва Милена.

Тя започва да прави опити да му помогне през социалните служби на дирекция „Социално подпомагане” в „Младост”. Оказва се, че социалните работници, както и полицаите от Седмо районно много добре знаят за случая. След като тя повежда битка и никоя институция не иска да съдейства, след като е поровила в интернет, Милена разбира, че Законът за здравето дава възможност, ако човек си причинява сам вреда и не го осъзнава, да бъде прибран за принудително лечение.

Следва настаняването на Иван в център за психично здраве, където остава 6 месеца. След това обаче идва проблемът, че Иван няма дом. Социалните го настаняват в дом за хора с интелектуален дефицит – по думите на Милена „бунище за изоставени хора”, което съвсем не е за Иван.

Днес Иван е настанен в защитено жилище. С помощта на много хора – адвокати, поели неговата защита безвъзмездно, хората от пазара събрали пари за психологична експертиза, а трети пък му дали дрехи и финансова подкрепа – Иван е добре.

Леката умствена изостаналост е едва забележима. Вече има лична карта, има ТЕЛК, здравните му осигуровки са платени и най-важното – има къде да живее.

От 1 август Иван започна работа на трудов договор като общ работник в строителна фирма и не само. Работи и на още едно място – пералня в комплекс за психичноздравни услуги. Благодарен е, че най-после има работа и казва, че не го свърта щом приключи със задълженията си за деня.

Щастлив е, че добри хора са го намерили и са се превърнали в негови приятели. Единственото, за което мечтае, е някой ден да има собствено жилище.

Ако се разминете с него на улицата днес вероятно изобщо няма да му обърнете внимание. Или пък може и да му обърнете ако сте жена – той е приятно изглеждащ 39-годишен мъж. Няма и спомен от окаяния бездомник на пазара в „Младост – 1”.

И всичко това благодарение на усилията на една жена и с помощта на още много други добри хора по пътя.

И кой казва, че доброто не е заразно?

Вижте още във видеото:

  • 11
    0
Още по темата
0 Коментара
  • Най-старите отгоре
  • Най-новите отгоре