Не ти харесва нещо? Промени го!
Младежите от "Идействай" учат децата на най-важния урок - да вярват в себе си
  • Последни
  • Най-четени

Коментари: 0
  • 7
    0

„Ами... аз искам да се науча да свиря на китара“. Леко намръщено 14-годишно момче слага край на кратката тишина в стаята. Проектът „Боядисване ООД“ вече си има конкурент. Момичетата, вече възприели се като госпожици, тихо си шушукат, а дребно и ухилено хлапе рисува фигурки в полето на листа. Съвсем като в нормален учебен час, пък иначе всичко е различно.

Заедно с младите учители от 202 ОУ в Долни Пасарел са дошли едни каки и батковци, които не преподават нито за дроби и корен квадратен, нито за героизма и безсмъртието на първородния син в някое литературно произведение. Дошли са да ги научат на нещо поне толкова важно – да повярват в себе си и да могат сами да решават проблемите, с които ще се сблъскат. В училище или извън него.

На първо време, целта е скромна – да мотивират единствените осем седмокласници да правят нещо по-различно в училище и след това да се преборят за добра гимназия в София. Вдъхновените млади хора от академия „Идействай“ обаче знаят колко голям път изминаваш за 40 минути с автобуса, когато си малък.

Комини, планина, небе. И кучета

А Пасарел, със своите 1300 жители, може и наистина да е само на 23 километра от големия град, но живее в свой собствен ритъм. Има го по надупчената табела, усещаш го на площада, заграден от три малки питейни заведения. Населява уличките, по които по-често пеша ще мине някоя баба или дядо на колело. Има го и по дворовете – с купчини дървета, приготвени за огрев, любопитни кокошки, мързеливи котки и бараки-работилници. Над тях винаги димят комини, които имат супер гледка – сякаш на един хвърлей се извисява Лозенската планина.

Заедно с нея – онзи аромат на село в късна есен. В една конкретна тоналност лаят всички кучета – сърдити каракачнки и малки по-скоро изплашени шаровци. Но във всеки двор.

Ритъмът на Пасарел обаче става все по-бавен. Не са една и две изоставените къщи. Възрастните по улиците са много повече от децата. „Преди 10 години бяхме училище с 250 деца. Сега сме училище с 50“, казва ми директорката на 202 ОУ, докато ме развежда из втория етаж – от три години той е непотребен, а само отдалечеността е спасила школото от закриване. По вратите на класните стаи има номер, но не и буква – събират се само маломерни паралелки.

Учителите и директорката полагат големи усилия да подобрят средата в училището, но когато съучениците ти се броят на пръстите на ръцете, винаги има риск да се оставиш на течението.

Точно тук идва мястото на „Идействай“. Още от началото ги посрещат с интерес. Хората от академията обаче не виждат проблем и в това да срещат леко смущение: „Осъзнаваш, че нещо ти е необходимо, след като си го видял“.

Социално... какво?!

„Средата им е доста по-тясна т.е. техните интереси може да са доста разнородни, но като цяло това, което виждат ежедневно се свежда до класната стая, преподаването на нормалния материал и контакта с тези 8 човека от техния випуск. Това, което целим ние, е да им покажем нещо различно, тоест да отидем там и да покажем една сфера на живота, която те не са си представяли до момента – как можеш сам да работиш над проблема, който имаш в ежедневието си, да го промениш към нещо позитивно“, обяснява Румяна, която е в екипа на академията, но всъщност е още ученичка и е част от Столичния ученически съвет.

„Идействай“ е академия за социално предприемачество – един термин, който може и да ви е слабо познат. Йоана, която учи публична администрация в СУ, ми го обяснява като на журналист: „Ще разделим децата в два отбора, които ще трябва да измислят някаква идея, като им бъдат дадени различни видове проблеми, които трябва да се решат. Проектите им ще представляват точно това“. В случая не говорим за глобалното затопляне или близкоизточния мирен процес – седмокласниците може със свои сили да боядисат и украсят стаите, в които учат или пък да поемат грижата за библиотеката на училището си. Или пък да си направят музикален клуб, където 14-годишният образ от началото на текста да се учи на китара.

Важното е едно – децата да видят, че училището не е само скучно зубрене на уроци, а среда, която можеш да промениш така, че да ти хареса. „По време на академията, те ще разработят готов проект – ще имат екип, цели и стъпки, по които да го реализират. Нашата цел е след приключването на академията, в рамките на 2-3 месеца те да успеят да реализират своя проект. Ние ще ги подкрепим абсолютно винаги“, категорична е Румяна.

Идеята

Екипът на „Идействай“ е шарен – има ученици, има и студенти в български и чужди университети; никой не е в специалност с пряка връзка с образованието. Всички ги събира форумът „Идеите – това сме ние“, в рамките на който младежи мислят над различни социални инициативи. „Мислехме как да помогнем на хората в образователната система до достигнат до децата, които са още на малка възраст, точно ключовият седми клас, който е решаващ дали да кандидатстваш, какъв път да поемеш, чудиш се какъв е смисълът от образованието, което получаваш“, припомня си Румяна.

Помагат им младите учители от инициативата „Заедно в час“. Една от тях преподава в Долни Пасарел и предлага да изпробват проекта именно там. Директорката прегръща идеята и преподавателският състав помага с каквото може.

Има кой да помогне

Освен младежите, при седмокласниците от селото идват и хора, които са превърнали реализирането на добри идеи в свое поприще. Като маркетинг специалистът Дани Тодорова, която днес работи в сферата на образованието или пък съоснователя на Start It Smart Петър Шарков. Или като Мирослав Джоканов, „Сървайвър“ и студентски лидер в миналото, а днес – софтуерен инженер, преподавател в Софийския университет и предприемач.

„Като цяло тези лекции са с насоченост не само да се запознават с нови хора – за да реализираш идеята си, имаш нужда от доста умения. Едно е да имаш идея, да кажеш „Нещо не ми харесва“, но лекторите са тези хора, които ще покажат как една идея се случва в реалността: какво трябва да направим, по кой път да поемем“, обяснява Румяна.

Идействай
Снимка с лектора Мирослав Джоканов Снимка: Явор Николов

Йоана допълва и с друг важен ефект от лекциите – трябва да покажат защо се изучава това или онова в училище. „На тази възраст много често си задават въпроса „Тая математика за какво ми е?“. Тези лектори ще им покажат чрез примери с какво ще ти послужи всичко това след училище“, казва тя.

Според един от лекторите, обаче, още по-важно е какво отношение към собствените им идеи се възпитава у децата.

„Не съм почитател на старата школа даскали, при които, като влязат в час, беше важно да се чуе „Клас стани, клас мирно“. Според мен, ученикът не е кофа, в която да излееш знания. Ученикът е факла, която трябва да запалиш. Затова и аз се стремя да бъда по-интерактивен в своите часове с учениците. Най-ценното, което ученикът може да получи, според мен е вдъхновението. Има под път и над път вече има знания как да водиш проект, как да реализираш... Но вдъхновението и увереността, че можеш да реализираш своите идеи – това е целта на моето присъствие днес тук“, подчертава Мирослав Джоканов след края на заниманието.

Затова и той има много проста и ясна идея какво ще покаже на учениците, макар лекцията му да е със страховитото заглавие „Проектен мениджмънт“: „ В нашия случай, под управление на проекти разбираме да реализираш дадена своя идея с ограничени ресурси, да я разбиеш на подзадачи и да осъзнаеш какви са твоите зависимости“.

Отвъд кандидатстването

Формалната цел на „Идействай“, парадоксално подкрепена даже от директорката на 202 ОУ, е да амбицира седмокласниците да си намерят добри училища в София. Всички са декларирали, че не искат, макар семействата да могат да си позволят разходи за транспорт. Въпреки това, достигането до някоя от добрите столични гимназии е всъщност вторичен ефект от нещо много по-хубаво.

Кандидатстването в по-елитна гимназия е просто последствие на мотивацията, която ще получат. От нашата гледна точка, смятаме, че след като ги мотивираме да променят нещата, да ги вземат в свои ръце, те ще сметнат, че е хубаво да кандидатстват. Това да започнеш да променяш своята среда не трябва да резултира абсолютно задължително в това да кандидатстваш в по-елитно училище. Можеш да промениш своята среда където и да се намираш. Това е нашето послание – независимо къде си в България, в колко малко училище или в колко малко населено място, можеш с усилията си и с усилията на своя екип да промениш нещо в средата си. Това ще промени твоя живот, ще те накара да израснеш, ще промени и живота на хората около теб“, убедена е Румяна.

Тя вярва, че магията на образованието се случва извън класната стая и трябва да се покаже колко повече има от уроците и контролните: „Образованието е да работиш върху себе си и да променяш средата си“.

Готовност за живота

Докато в Долни Пасарел си изясняваме що е то социално предприемачество и как то може да променя бъдещето на децата, България е на дъното на куп международни класации в сферата на образованието. Така преди няколко месеца например стана ясно, че български деветокласници са най-слаби в Европа, когато става въпрос за решаване на прости задачи в живота като купуване на билет за метро или настройване на климатик.

Явно нещо трябва да се промени, но чия да е инициативата – на образователната система или на младите хора извън нея? Според Румяна, и двата отговора са верни: „Няма как образователната система да не се променя, тя трябва да се променя, за да отговаря на нашите нужди. Всички се обединяваме около мнението, че тя трябва да върви към позитивна промяна. Топката е в ръцете на всички, които са заинтересовани – няма как ние като млади хора, които биха могли да свършат хора, да седим, да се оплакваме, да не правим нищо и да очакваме някой да ни спусне реформата, която ще ни направи подготвени за живота“.

Сложили сме лек състезателен елемент – че един от двата отбора ще спечели нещо накрая. Естествено, тайната е и двата отбора печелят, но пък така има мотивация“, посочва Йоана.

Затова и е неизбежен въпросът „Ами ако преди 10 години някой беше организирал за вас такава академия – щеше ли да промени решенията ви в живота?“. Йоана е откровена: „За себе си мисля, че щеше. Изключително много искам да се върна в училище и да променя някои мои решения, но няма как това да се случи. По-добре да помагаме на децата, за да не бъдат на нашето място“.

А „Идействай“ имат амбицията да помогнат на много деца. Ако се получи в Пасарел, само в рамките на учебната година академията ще се проведе в още две училища в страната с амбицията да се разраства.

Не че съм питал Румяна и Йоана с какво заглавие да бъде този текст, но на изтъркания въпрос дали има нещо, което накрая биха искали да добавят, получавам точно думите от най-горе: „Не ти харесва нещо? Промени го!“. Ами, прави са, какво да кажа повече.

 

  • 7
    0
Още по темата
0 Коментара
  • Най-старите отгоре
  • Най-новите отгоре