Връзката между конете и хората е много древна. Преди повече от 4000 години азиатски племена опитомяват първите коне. В древността съществуват различни вярвания, свързани със свръхестествените сили на животните и животинските духове, a днес те са посланици на подкрепа, спокойствие и доверие. Неслучайно през 60-те години общуването между хората и конете започва да се развива и като лечение, наречено хипотерапия.

„Хипо,  от гръцки „кон”, определя нейното наименование. Основните направления, при които хипотерапията намира приложение, са проблеми с опорно-двигателния апарат, ментални заболявания,  при децата – аутизъм, церебрална пареза”, разказва Борис Минков, хипотерапевт.

„При проблеми с опорно-двигателния апарат се набляга на движенията на коня в различните алюри. „Алюр” е дума от френски и означава „ход” – т.е. конят, движейки се в различните ходове, предава импулси на своя ездач в трите равнини и има въздействие върху определени зони”, допълва той.

Снимка: btvnovinite.bg

„При другия тип терапия, която е насочена към хора с проблеми в съзнанието, нервност, стрес или както е при децата с аутизъм, основно е взаимоотношението с коня. Самата езда не е толкова важна като импулси и двигателна дейност, а по-скоро като взаимоотношения между човек и кон”, пояснява Минков.  

„Когато заболяването е от типа на аутизъм, както е при децата, треньорът трябва да намери форма, детето да не се плаши от самия кон. Много пъти тези деца са в състояние на възбуда. Те самите издават звуци и правят движения, които могат да уплашат коня, защото конят е животно жертва и всяко по-рязко движение, всеки шум може да доведе до уплаха”, заяви хипотерапевтът.

„Впечатляващо е когато дете с детска церебрална пареза дойде и в началото то е абсолютно неподвижно върху коня, не може да изпълни упражненията. Нужно е да запази баланса с подкрепата на родителя и треньора – дори от двете страни. И в един момент то достига до самостоятелна езда на гърба на коня, държейки се и прикрепяйки се, разбира се, с ръце и изпълнявайки голяма част от упражненията. Когато видиш нещо такова, разбираш, че това, което правиш, е доста ценно за семейството и това ти дава удовлетворение”, допълва Борис. 

Той споделя, че е препоръчително хипотерапията да бъде предписана от специалист и има най-голяма ефективност, когато медицинското лице и треньорът по конна езда работят  в екип.

„Когато говорим за хипотерапия за опорно-двигателен апарат, заболяването задължително трябва да е в ремисия. Водещият терапията трябва да се информира много добре за състоянието на пациента си – кога е било последното обостряне на заболяването”, отбелязва Борис.

„Ездата, както и плуването са двата спорта, които натоварват едновременно цялото тяло и въздействат върху цялата мускулатура. Хубавото при жените е, че ездата натоварва по специфичен начин без да предизвиква процеси на хипертрофия. Това са процеси, при които мускулите нарастват - т.е. имаме подобряване на мускулния тонус, подобряване на цялостното движение на всичко, без увеличаване на обемите. Поради тази причина ездата е много предпочитан спорт от жени”, казва той.

Все повече семейства преоткриват конете като специално животно, чиито лековити суперсили са последната им надежда за здравето на децата им.