Ако не сте ловец или човек, който специално се интересува от дивеч, тогава едва ли знаете, какво се случва в едно ловно стопанство. Докато се изкачваме по планинския път и джипът ръмжи и занася на една или друга страна си мисля – какво ли се крие зад оградата?

Като човек, търсещ хубави кадри, мислите ми са насочени предимно към срещата с дивите животни. Не за първи път отивам на подобно място. Досега винаги е било за ден или два, но никога не и за да разбера, какво правят в тези стопанства за дивеча през зимата. Как се грижат за него?

Малко обща информация. България е страна с изключително разнообразен релеф с алпийска зона и крайморски местообитания. Ловната площ на страната е разделена на ловностопански райони и обхваща всички територии извън населените места и резерватите. Така ловната площ е около 90 000 кв. км, от която приблизително 1/3 гора, а останалата представлява обработваеми площи и пасища.

Снимка: Ладислав Цветков

Страната ни е известна дестинация за лов на трофеи. Популациите на благродни елени, лопатари, муфлони и дива свиня предлагат екземпляри с висок световен стандарт на качество. Причината да ги има са ловните стопанства.

Аз не съм ловец. Не бих убил животно. Винаги съм си мислил, че убиването им е нещо нехуманно. Да снимам животни в дивата природа е голямото предизвикателство както за мен, така и за всеки друг снимащ. Затова докато вървя по заснежения път към първото укритие не спирам да мисля за първия вид, който ще имам късмет да заснема.

Снимка: Ладислав Цветков

Води ме ловен надзирател. Така се наричат хората, които работят в тези стопанства. Докато вървим постоянно забелязва животни, които аз не виждам. Това са 20 години опит. Разпознава всеки вид, забелязва ги в гората, познава навиците им. Задачите на тези хора са много. Да се грижат за дивеча, да го подхранват целогодишно, да се борят с хищници и бракониери. Когато е ловен сезон съпровождат ловците и казват кое животно може или не може да бъде ловувано.

Разказва ми как се прави това и че за да се превърне едно животно в екземпляр за лов, минават 10 години грижи и опазване. През това време животното расте, дава поколение и по този начин достига онази фаза в която е изпълнило до голяма степен своята роля за съответния вид.

Снимка: Ладислав Цветков

За тези години и тяхното опазване и подхранване е само една част от работата по поддържането на популациите от дивеч. Тези животни боледуват и са лекувани. Всъщност, това никак не е лесно, защото макар и в стопанството те са диви и на свобода. Това не са стада, отглеждани от овчари. Ако има прилика, това е голяма по обем работа по отглеждане на зърно и сено за животните. На практика една комплексна стопанска дейност.

Когато видиш всичко това, разбираш че ловното стопанство не е просто едно място, където се ловува. В наши дни в дивата природа подобни популации е почти невъзможно да оцелеят или съществуват. Причините са различни. „Най-вече причината е в най-страшния хищник и това е този на два крака”, казва Ангел Власев, ловен надзирател от ловното стопанство “Студена”.

Вижте видеото – ще научите повече не само за различни видове животни, но и за случващото се в едно ловно стопанство. Музика: Роман Куриленко