Да живееш в страна с история още от древността е привилегия, но и отговорност, която изисква да се грижиш за това, което историята ти е оставила. Завършилият наскоро подводен археологически сезон за пореден път доказва колко богати са нашите земи на история.

„Това е проучване свързано с акваторията на о. Кирил и Юлита. Проучването се прави по повод на плановете на о. Кирик и Юлита да се развие културен център с насоченост Черно море и така се оказва, че заливът на Созопол е един от най-богатите на останки“, обясни д-р Калин Димитров, НАИМ-БАН.

Снимка: Ладислав Цветков

Работата на нашите подводни археолози е едно истинско пътуване назад във времето.

„Миналата седмица бяха в първата половина на 4 век. пр. Хр, тази седмица преминаха през целия 5 век. пр. Хр. А сега здраво са стъпили в 6 век. пр. Хр.
Това е ликид от 6 век. пр. Хр. И това е съд за зехтин. Това е фитила на лампа. От двата края има два фитила от лен и се пълни със зехтин. Така са си светили хората по време на древността“, казва Маргарит Дамянов, НАИМ-БАН.

„Това, което проучваме тук и на друго място преди 2 години на устието на Ропотамо, дава достатъчно основание да издигнем хипотезата за наличието на наколни селища. Селища, каквито Херодот е описал, че са съществували през 5 век пр. Хр. Това е едното, което правим и връзката му с Кирил и Юлита и да отворим потенциала на пристанището, което Кирик притежава“, обясни Димитров.

Как са живели по тези места 5000 години преди Христа хората е сред търсените въпроси. Нашите учени се натъква под вода на голямо количество кости от делфини.

„Такова количество кости и те да доминират над останалия костен материал говори, че те са били специализирани ловци на делфини“, обясни д-р Калин Димитров.

Снимка: Ладислав Цветков

Освен артефактите от години се очаква на о. Кирик и Юлита да бъде създаден важен за нас културен обект.

„Идейният проект за създаване на такъв културен център намира интерес и в партньори от чужбина и особена подкрепа от френското правителство. Там са открити няколко храма от архаичната епоха и най-старият гръцки храм по нашите земи от елинската епоха“, каза д-р Найден Прахов Директор „Център по подводна археология“, Созопол към МК.

Опитите по създаване на този Национален център по морска история продължават с години, докато сградата на „Морското училище“ на о. Кирик и Юлита е в критично състояние.

Старият град на Несебър, като част от световното културно наследство на ЮНЕСКО, също очаква приемането на план запазване и управление.

Снимка: Ладислав Цветков

„Проучванията на центъра в акваторията на Несебър всъщност позволиха България да поиска разширяване на защитената зона, поисквайки разширяване на защитената зона, включвайки разкритите през последните няколко години фортификационни съоражения, от южната и северната част на Несебър. Така България получи отсрочка за изготвянето на план за опазване и съхранение, включвайки акваторията“, обясни д-р Калин Димитров.

„Важни археологически обекти днес са под вода вследствие на покачването на нивото на морето и заливането на значителна част от античния град. Поне 1/3 от античния град се намира на морското дъно“, обясни д-р Найден Прахов.

„Всичко е било надлежно документирано и показано и ние много се радваме, че може да свършим тази работа. За нас запазването на този статут е много важно“, каза Ивелина Петкова, археолог „Център по подводна археология“, гр. Созопол към МК.

„В Риад на срещата не беше прието Несебър да влиза в списъка на обектите в риск, като се даде отсрочка за изготвянето на този план за опазване и управление“, заяви арх. Петър Петров директор на НИПК към МК.

„Казусът е свързан с това, че вследствие на много промени в града, той е загубил част от автентичния си исторически вид, заради който е бил включен в списъка на ЮНЕСКО са Световно културно наследство“, допълни д-р Прахов

„Декември месец следващата година трябва да имаме депозирано предложение в Центъра за световно наследство. Тоест ние имаме по-малко от година на практика“, каза арх. Петров.

За изготвянето на този план по думите му е нужен колектив от 27 души, като той смята, че у нас трябва да има постоянно звено за наблюдение с достатъчен капацитет и ресурси.

Вижте още във видеото.