Нахлуването като досада, като агресия или просто объркване. Като следствие от хаос или висш безпорядък. Като емоция или липсата на такава. Нахлуването като явление, породено от човешката същност да доминира, да се доказва и винаги да бъде прав. Театралното лице на този некатегоризиран феномен е материализиран от четирима млади актьори на сцената на „Топлоцентрала“.

„Нахлуване“ е спектакъл за онзи миг, в който, докато си мечтаеш, някой те обхваща с мечешки лапи и секва „излишните“ романтични пориви. Мила ваканция, която се превръща в кошмар, зловещ купон, капан или... убежище за чувства, които все по-трудно изпитваме – страх, емпатия, любов... 

И точно, когато си казваш, че ти предстои ремикс на „Брулени хълмове“, разбираш, че Фредерик Зонтаг е създал не просто (анти)ода за душевната анорексия, а филм. За природата, която изпитва ужас от празнотата, за безкрайното отсъствие, за докосването до извратените ни фантазии, за капризите на нервната система, за понасянето на непоносимостта, с която живеем по презумпция...

Зловещата свежест на Петър Петров-Перо и неустоимият – и винаги различен – чар на Александър Тонев са в основата на техните герои. Мъже на ръба на нервна криза, или мъжете такива, каквито искат да бъдат, но сами се спират. За да останат мъже. В шаблона, в убежището на собственото им мъжко спокойствие, в един феминизиран свят, в една еманципирана реалност и в една незабравима приказка за принцове и принцеси, разказана в детството от мама.

В света на „Нахлуване“ има огромна порция от думи и действия, които толерират „правото“ да имаш своите извратени моменти. Но има и огромна, „приземяваща“ порция дамски гамбит. Когато се мислиш за цар, но загубата на пешката се оказва фатална.

В тази потискащо атрактивна шахматна реалност са трите много силни женски образа – Флоранс на Мартина Георгиева, Жана на Мартина Пенева и безмълвната непозната на Дениза Павлова. Всяка от тях е половинка в живота на мъж – неговата голяма любов и муза. Или половинката от призрачното видение с образ на жена, което мъжът иска да... убие, или да притежава завинаги – и двете еднакво невъзможни.   

В този смисъл, в „Нахлуване“ няма нахлуване, а само опити да превърнеш живота си във филм или феномен, без това да е необходимо. Защото и филмът, и феноменът вече съществуват. Най-трудно е да режисираш самия себе си...

„Нахлуване“ е представление на независимата театрална формация „Ипостас“. Музиката е на Давид Кокончев, а сценографията и костюмите – на Давид Илчев, който е студент в 4 курс на НАТФИЗ. Консултанти са Стилиян Петров и Кристина Беломорска. Преводът е на Светлана Панчева.