Знаете ли какво се случи на 12 май вечерта?

Ако не знаете, не си придиряйте. Защото все още никой няма яснота какво стана и най-вече – защо. И въпреки че всеки път, когато сме на прага на изборите или в деня след тях, твърдим, че точно те са били съдбовни, можем да кажем едно - тези като че ли наистина бяха. Ако не съдбовни, то поне структуро определящи. И показателни за това кой и как доминира в нашата държава. Затова, преди да се сърдим и оплакваме, нека анализираме кой и защо влезе/не влезе в парламента. И кой загуби и спечели от този вот.

В парламента ще има четири партии. Партията на компрометираното статукво. Партията на компрометираното минало. Турската партия. И крайната партия на националистите. За резултата на всяка от тези партии има логично обяснение.

Да започнем с първите – ГЕРБ. Не е нужно да си брилянтен анализатор, за да разбереш, че победата на тази партия е пирова. Да, те са първи. Да, ще имат стотина депутати, което ще им позволи да запазят засега ключова роля в политическия живот. Проблемът е, че никой не ги иска. И трите останали партии твърдо заявиха, че няма да правят коалиция с тях.

Скандалите, подслушванията и играта с бракуваните бюлетини изядоха доста от доверието и моралния кредит на тази партия. И все пак – недостатъчно, за да й отнемат короната. Въпреки протестите, негативните нагласи, бедността и отчаянието на хората. Отговорът защо е съвсем, съвсем очевиден. Защото измъчените българи няма при кого да отидат. Така стигаме до втората партия или по-скоро до нейното политическо отсъствие. БСП, която се надяваше да обере протестния вот, да играе антипод на досегашната власт и да вземе короната. Но не я взе.

Отново поради същата причина – защото дори оставени в ъгъла, хората пак не я искат. Причините тук са няколко. Едната е атавистичният антикомунизъм, който всеки път като види нещо вляво от центъра и започва да пищи на умряло. Но тази причина не е от днес и вероятно ще битува тук завинаги. Много по-важна е втората причина. И тя е в отсъстващия морален облик и на червените. Едно на ръка, че хората все още имат възражения срещу начина, по който управляваше Тройната коалиция. Много по-скандалното е, че след осем поредни загуби на избори, ръководството на БСП дори не мисли да се оттегля. То се държи като победител, дори когато е категоричен губещ. Гледа в пъпа си и се занимава с партийни интриги. Реди „празни” от към авторитет листи. И дори когато Иван Костов и Меглена Кунева си хвърлят оставките, продължава да си свирка и да се прави, че този правилен политически рефлекс не се отнася за него.

Да, БСП може и да успее да състави правителство сега. Но дори то няма да е оглавявано от лидера на тази партия, а от външен за системата й човек. Остава въпросът – дали защото лидерът знае, че не го харесват достатъчно, дали защото се страхува да поеме политическата отговорност, или просто е наясно, че този кабинет няма да издържи дълго и е решил да не се хаби на дребно. Аргументът с програмното правителство и морала отдавна не минава...

И стигаме до третата партия, вероятния и всъщност – вечния коалиционен партньор. ДПС, което за пръв пък показа едно различно лице. Просто защото за добро или за лошо Лютви Местан не е Ахмед Доган.

Доган винаги даваше „назаем” гласове на някого. И после капитализираше тези гласове под формата на министерства, постове, хонорари за милиони и така нататък. А резултатът му варираше между 5 и 8 процента. Така хем българите не се плашеха твърде, хем търговията вървеше.

Местан не ще да дава нищо. Иска всички яйца да са му в една кошница, пренебрегвайки риска да ги счупи всичките наведнъж. Затова резултатът му е почти 11 процента. Нищо не е дал, но и вероятно нищо няма да вземе.

И накрая – Атака. Партията, която беше мъртва през януари и триумфира като птицата феникс през май. Защото "Планът Сидеров" може и да не стигне до вдигането на пенсиите, но със сигурност отчита всички възможности за обиране на протестния вот и вдигането на рейтинга на лидера. Сега Атака е в нова роля - на балансьор, който е дочакал добрите карти и седи твърдо на масата. И нямаме съмнение, че Волен ще ги изиграе добре. Поне от своя гледна точка.

А ако Националният фронт за спасение на България не беше взел 3,5 от националистическия вот, само защото притежава телевизия СКАТ, щеше да ги изиграе още по-добре и вероятно да е трета сила.

Ето с това разполагаме. Всички, които не се припознават в горните четири партии, имат голям проблем. И той е, че са в отчайващо малцинство в собствената си държава. И са жертва на факта, че мислим не в деня за размисъл, а в деня след вота, когато мачът е свирен.