Само два са действащите екарисажи у нас – в Шумен и в село Тополи край Варна. Там се обработват мъртви животни и животински продукти. Държавата дължи общо 10 милиона лева на двете инсталации. Всеки месец там се обработват около 200-250 тона мъртви животни, а при кризисни ситуации, както това лято с болестта син език, - над 500 тона. Голямо беше натоварването и преди години, когато бяха ликвидирани стотици тонове колбаси.

Шуменският екарисаж преустанови дейността си по обезвреждането на животински трупове заради натрупания държавен дълг. Той е най-големият в страната и обслужва територията на 18 от 28-те области. След като от началото на годината предприятието не е получило нито лев от държавата, в лицето на Агенцията по безопасност на храните, с която има договор за извозването и обезвреждането на животински трупове и отпадъци, сега екарисажът е принуден да спре работа. Шуменското дружество има да получава малко над 4 милиона лева за дейността си от началото на годината.

„Този проблем се наблюдава при нас от 2009 година насам. На въпроса защо се получава така, отговорът е „не сте предвидени в бюджета на министерството”. Всички знаем много добре, че бюджет се формира в началото на годината и би следвало при обявена обществена поръчка и сключен договор от страна на Агенцията, тези средства да са предвидени. Нали човек като отива в магазина да си купи сирене, си носи и пари”, казва управителят на шуменския екарисаж Мирослав Александров.

Прекратяването на работата създава сериозен риск от екологична криза, тъй като държавата няма алтернативен вариант за унищожаване на животинските трупове. „Единият вариант е да почнат да се загробват труповете, което обаче е в разрез с много еконорми. Най-важното е, че носи риск за здравето на хората и животните, тъй като не се знае с тези подпочвени води какво се случва. Ще започне наказателна процедура от Брюксел и страната ни ще бъде санкционирана”, предрече Александров.

Другият вариант е животинските трупове да останат безконтролно изхвърлени на различни места - в дерета, реки и поляни, което също крие риск от зарази. Ако проблемът с плащанията към екарисажа бъде бързо разрешен, това съвсем няма да нормализира ситуацията, защото на 13 декември изтича срокът на договора на шуменското дружество с Агенцията по храните.

Към момента не е стартирала нова процедура за нов контракт. Това означава, че от средата на декември шуменският екарисаж отново трябва да спре работа.

Зам.-министърът на земеделието Марина Бракалова обясни пред bTV, че имало 60 млн. лв. дефицит. Пари за екарисажи не са плащани и не са били предвидени от предишния кабинет, но вече са отпуснати 2,2 млн. от Министерския съвет.

Приближава ли криза с екарисажите и какво е обяснението на институциите - вижте във видеото!