Втора безсънна нощ в наводнена Мизия

Втори ден след потопа в Мизия голяма чест от града все още е във вода, а сред хората зрее недоволство. Въпреки че нивото на водата е спаднало с около метър, според информацията на пожарната, Мизия все още прилича на воден басейн.

Водата се заблатява и това допълнително притеснява хората. По улиците плуват умряла риба, тела на птици и добитък. Зрее и недоволство сред евакуираните, че помощите и медицинските екипи не достигат до крайните квартали на града.

Градът опустя към полунощ, по улиците се виждаха само спасителните екипи. Десетки евакуирани втора нощ останаха в автомобилите си, чакайки водата да се оттегли. „Искаме час по-скоро да са махне тая вода и да са преберем. Ние сме свикнали да си живеем у дома. Така ще бъдем най-малко една седмица или десет дена”, смята Валентин Тахирски.

Други прекараха нощтта при близки, на свещи. „Два метра вода имат в къщата. Ужас, ужас. 60 къщи паднаха”, коментира Иван Ангелов.

Десетки евакуирани от наводнените домове посрещнаха утрото в чакане на помощ от някъде. „Защо не минаха тука да видат тоя народ. Така не става... Не сме добре, кой да ни мери кръвното, нямам една стотинка, всичко е захлупено”, притеснена е 81-годишната Вергиния Герговска.

„Аз съм излязла така, с тия дрехи. Никой не обръща внимание тая жена къде е като й е паднала къщата. Аз едва излезнах”, обясни 83-годишната Гена Пеловска.

Водата се заблатява и това притеснява допълнително хората. „Почват да плуват надути животни. Какво правим ние, кажете”, пита се Румяна Бахренска. „Всичко е на септична яма, тука няма канализация, няма нищо, ние сме аборигени. Септични ями, животни се гледат. Това всичко се е разляло тука”, допълни друг жител на Мизия Дилян Димитров.

Трето денонощие пострадалите в новия квартал разчитат основно на собствени сили и до там не стигат никакви помощи. „Имам приятели, които ми помагат и си докараха и с тяхната гумената лодка Оставили сме ги тука и кой каквото може да си спасява”, обясни Димитър Каменов.

Изчакването нивото на водата да спадне по естествен начин хората в Мизия тълкуват като бездействие. Още повече, че според специалистите, градът е с трипроцентов наклон и това няма как да се случи в кратки срокове без човешка намеса.

„Макар и бавно, нивото на река Скът започва да се понижава. За цял ден спадът е около 10 см. Срещу природата нищо не можем да направим. Чакаме водата да се отече”, коментира в предаването „Лице в лице” по bTV пожарникарят Кирил Василев, който участва в Кризисния щаб в Мизия.

По думите му, от понеделник вечерта жандармерията се включва в охраната на пострадалите квартали. Една от основните задачи след бедствието е предпазване от набези на мародери.

Кирил Василев изрази несъгласие с тезата, че местните власти и кризисния щаб не са достатъчно подготвени за справяне с подобни бедствия. Той отхвърли и обвиненията за ненавременно предупреждаване на местните за предстоящата приливна вълна. „Няколко пъти са предупреждавани гражданите на Мизия - от местната власт, предупреждение от нас, от НИМХ, на всеки един от гражданите са раздавани листовки. На тях е пишело, че се очаква високо ниво на река Скът и наводнение на ниските части, да се евакуират. Основните страхове на хората са да не им се извърши кражба на ценни вещи и имущество”, обясни той нежеланието на много граждани да напуснат домовете си.

Какви са причините за бедствието?

В Мизия наричат река Скът Барата, защото в нормално време е голяма колкото поток. В петък водата заляла града за не повече от 2-3 часа. „Което говори, че има излязъл язовир или скъсана дига, само че трябва някой да си признае. В съседното село плуват много големи риби, откъде са тия риби?" питат местните хора.

Тръгваме по обратния път на водата. Реката е дълга едва няколко десетки километра преди да се влее в Дунав, но по пътя си събира поне пет язовира и над 20 рибарника. Само край Бяла Слатина развъдниците са три и до неделя вечерта преливали.

„Нивото вътре беше доста, събрала се вода от преди това и е трябвало да се изпусне част от нея, но не е имало административни органи, които да накарат собствениците”, коментира Сивил Килиджийски, жител на Бяла Слатина.

Според институциите обаче скъсани язовирни стени и изпускане не е имало никъде. Причината за потопа били проливните дъждове, напоили земята дотолкова, че да не може да поеме повече.

„Това, комбинирано със събирането на този огромен водосбор, дали минава през язовири, или директно се оттича в реката, няма значение, защото водата си е толкова”, обясни зам.-директорът на НСПБЗН комисар Васил Василев.

Местната власт обаче е на друго мнение - градът се наводнява за пореден път, затова настояват всички язовири и рибарници в околността да се държат почти изпразнени. „Ако те не са полупразни и нямат стопанско значение или не са стратегически за водоснабдяването, нека бъдат разрушени, защото за Мизия са голяма опасност”, призова кметът на наводнения град Виолин Крушовенски.

В петък и събота над района са се излели над 120 литра на квадратен метър дъжд. В същото време река Скът приема водосбора на четири общини.